Людмил Йорданов
Бащата на Людмил, а преди това дядо му, са изработвали кукерски маски и са били кукери. Всъщност той, освен че се занимава с изработването на ритуални и сувенирни кукерски маски, е и занаятчия, и дърворезбар. Самият Людмил завършва висшето си образованието и поема по стъпките на баща си, като продължават да изработват маски.
„Още когато съм бил детенце, моят баща и дядо ми показаха този древен български обичай, въведоха ме в самия ритуал, сложиха ми кукерските дрешки, малките звънчета и редом с другите дечица от групата от селото, скачахме за здраве и гонихме злите сили и духове“, разказа той.
Много хора задават на Людмил въпросът какво е да си кукер, а той и пред нас отговаря, че няма как да се опише това чувство. „Когато сложиш костюма, тежките чанове, маската и си заобиколен от приятели, хора, които продължават тази традиция, и енергията просто е неописуема, усмивката не може да падне от лицето ти с дни“, разказва младият мъж.
Традицията на кукерите, на сурвакарите, сурвашкарите или мечкарите, бабугери - в различните краища на България се казват по различен начин, припомня Людмил и допълва, че се изпълнява по различен период на годината. „Някои групи се правят на 1 януари. В Пернишкият регион, където са нашите сурвашкари, са на 14 януари, в други краища на България са по различно време.
Младият мъж е лаконичен и за това което е най-важно, според него, в кукерското облекло. „Няма как да бъде един кукер без страховита маска. Това е абсолютно задължителен елемент - да има страховита маска и чанове. Чанове, звънци, хлопки, хлопатари, в различените краища се казват по различен начин. Идеята на страховитите маски е да бъдат по-страшни от злото и да прогонят злите сили. Също така и с чановете, с благозвучния звън на чановете да прогонят злите духове. Така, че без чанове и маска няма как“, отговаря той.