Съвременни автори интерпретират ролята на музея в модерния свят

Какво е мястото на музея като институция в днешния динамичен свят? Какво е неговото бъдеще? Ако доскоро дигитализираните изложби и онлайн турове бяха съпътстващи дейности, напът ли са те да се превърнат в основни? Какви са очакванията на публиката?

Върху тези и още въпроси дискутират редица художествени произведения, подредени в Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, предаде репортер на БГНЕС.

„Сграда с историческо и културно-архитектурно значение. Това е и темата на изложбата – от една страна интерпретация на това пространство, наситено с история, а от друга – сегашните функции, с които е натоварена сградата. Музеят е филиал на националната галерия и включва произведения, предизвикани от самото пространство, както и от процесите, които текат днес“, каза пред БГНЕС кураторът Надежда Джакова.

Експозицията носи името „реалният МУЗЕЙ”, част е от програмата „Пространство-публика“ на културната институция и може да бъде видяна от публиката до 24 януари.

„Изложбата е планирана преди една година, а идеята ѝ е да дискутира какво е мястото на музея днес, какво е неговото развитие и дали той не е изместен изцяло от дигиталното и виртуалното“, поясни Надежда Джакова. В нея участват архитекти, което е неслучайно, защото тяхното присъствие е важно за осмислянето на днешните визуални кодове, но и фотограф, живописец и скулптор.

„По-важното е, че те са имали за задача да мислят за миналото на сградата, за функциите ѝ, както и за нейното бъдеще“, посочи още кураторът.

Архитектите са две млади дами. Арх. Даяна Николова изгражда инсталацията „Със себе си” като място за уединение и размисъл в една обкръжаваща музейна експозиция. Темата за връзката художествена творба – музейно пространство е обект на изследване и при арх. Полина Кьосева. Двама от другите автори – Леда Старчева и Георги Георгиев-Jorrras, използват материали, свързани с индустрията. Индустриални отпадъци. В огледалната повърхност на творбите „Circles“ на Стела Василева се отразява интериорът на музея – архитектурни елементи, върху които личат следи от времето, когато сградата е служила за военни цели. В тях се отразява и публиката, преминаваща през експозицията.

„Тик-так” на Боряна Пандова съдържа в себе си идеята за минута време и промяната, която носи. Два последователни кадъра, направени в залата на музея, са заснети в разлика от една минута. В тази пренебрежимо дълга минута се случват промени, които често остават незабелязани. Колко дълго е това време в музея? Как се променя той? Боряна Пандова „документира” тази промяна било и в рамката на минута.

„Очевидно се променя начина, по който един музей функционира. Няма много възможност за посещения, а от там музейното пространство също се променя. Посещението се превръща единствено в тур за определен брой хора, това е една от разликите. Аз мисля, че въпреки всичко музеите ще продължат да съществуват, ние винаги ще пазим реликви и спомени от предишни епохи“, коментира пред БГНЕС и Леда Старчева, един от авторите. /БГНЕС