Секулов: В театъра обществото може да търси и формулира националния си характер

Театърът остана, може би, единственото място, на което с живо изкуство се търси общ смисъл. Място, където обществото може да формулира националната си съдба и отношение към отечество, съдба и памет.

Това заяви пред БГНЕС поетът и драматург Александър Секулов, автор на спектакъла „Времето на Вазов”, чиято премиера бе поставена в две последователни вечери на голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов”.

„Авторите никога не знаят как е минала премиерата, особено в часовете непосредствено след нея. И както се казва, след премиера се лъже и на литър, и на килограм, но аз мисля – добре”, каза Секулов.

Идеята на драматурга да представи сюжета именно на сцена, а не в писано слово е ясна:

„Театърът остана може би единственото място, на което се събират шест-седемстотин души и със живо изкуство се търси общ смисъл. Така, че подобни въпроси на тези, които има в този спектакъл – защото в него има въпроси, няма отговори – правят театъра място, на което може да се случи подобно размишление. Обществото да търси, да формулира националната си съдба, националния си характер, отношението си към понятия родина, отечество, съдба, Бог, памет…”, каза Александър Секулов.

Спектакълът „Времето на Вазов” дава особеното усещане, че извън чисто художествената, има някаква друга мисия. „Да се надяваме, че на хората ще им е интересно. Защото първо трябва да ти е интересно, после да се замислиш, а не обратното”, каза още писателят.

Колко атрактивна и желана за познание може да бъде темата история става ясно на зрителите с началото на спектакъла. Авторът не определя по никакъв начин материята като суха.

Как може да бъде суха историята на една държава, която в рамките на петнадесет дни няма граници в буквалния смисъл на думата. Говоря за последните 10 дни от Междусъюзническата война. България няма граници и е нападната от четири страни. Това е най-голямата катастрофа, която ни е сполетявала. И точно в това е голямото предизвикателство тази история да се постави на театрална сцена. Все пак театърът е с ограничени по някакъв начин възможности”, развълнуван е Секулов.

Персонажите в спектакъла са на съществували личности и това добавя смисъл към разказа на сцената. Съдбовните времена тогава са тези, които подтикват автора да пресъздаде събитията по такъв начин.

„Литературният текст, да не забравяме е една малка част от това, което се случва на сцената. Той е това, което режисьорът да вземе и го превърне в парче живот и най-вече да го превърне в символ. Такъв режисьор е Диана Добрева”, каза Александър Статулов за другата знакова личност в екипа, създал епоса „Времето на Вазов“.

Разбира се, голямата иконична личност на Иван Вазов прави вълнението и на зрителите, и на участниците във „Времето на Вазов“ още по-голямо. И в ролята на Вазов влиза актьорът Юлиан Вергов. Влиза смело и с любов.

„Аз съм възхитен от Юлиан Вергов. В такава роля се влиза смело и с любов. И с почтеност. Юлиан е възхитителен човек”, завърши Александър Секулов. /БГНЕС