Националният музей по минералогия, носещ името „Земята и хората“, се намира на столичния бул. „Черни връх“ и е разположен в сграда, уникална по своята архитектура, построена като част от комплекса „Софийски арсенал“ в края на XIX век, и е една от първите в България с монолитна стоманобетонна конструкция с противоземетръсни шайби, предаде репортер на БГНЕС.
Първите сведения за комплекса датират от 1882 г., когато Софийският артилерийски склад се преименува на Софийска окръжна работилница, а през 1899 г. с Указ на княз Фердинанд става Софийски артилерийски арсенал, в който повече от 30 години са изработвани боеприпаси и е извършван ремонт на различни видове оръжия. Три сгради от комплекса са съхранени и до днес и именно в тях сега се помещават познатите на столичани Национален музей „Земята и хората“, Музеят за съвременно изкуство и Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“. Фабриката е преместена в Казанлък през 1927 г., а в стария Арсенал остават да функционират само спомагателни производства. В сградата, в която днес се помещава Националният музей „Земята и хората“, по онова време е била „Голямата коларска работилница“ на Арсеналския комплекс, който през 30-те години на ХХ век се предоставя на Школата за запасни офицери, която дотогава се е намирала в Княжево. В сградата на настоящия музей „Земята и хората“ се е помещавал и гимнастическият салон на Школата за запасни офицери.
Държавната печатница е преместена тук, непосредствено след 9 септември 1944 г., като са обособени производствени цехове – наборен, висок черен печат, висок цветен печат, дълбок печат, брошуро-подвързвачен. Именно в този вид печатницата функционира до 1975 г., тъй като е преместена в новопостроено здание.
Националният музей „Земята и хората“ се създава с разпореждане №50 от 30 декември 1985 г. на Бюрото на Министерския съвет от 1 януари 1986 г., с основна задача да издирва, събира, съхранява и излага минерали, както и производните от тях материали. А сградата на бившата Държавна печатница „Георги Димитров“, тогава намираща се на бул. „Г. Трайков“, който днес носи името бул. „Черни връх“, е дадена за нуждите на музея за безвъзмездно ползване.
Сградата е реставрирана и обявена за паметник на културата, и е адаптирана за нуждите на музея. Арх. Христо Ганчев е авторът на проекта за реконструкция, художникът Иван Радев е работил по интериора, а художникът Теофан Сокеров е автор на фреските в залата. Реконструкцията продължава 18 месеца, а музеят „Земята и хората“ е открит официално за посетители на 19 юни 1987 г.
През 1989 г. са сформирани пътуващи изложби, които гостуват в различни градове в цялата страна, както и в чужбина, като целта е да бъдат показани повече от минералните богатства, съхранявани във фондовете на музея и да станат достъпни за публиката.
Националният музей „Земята и хората“ разполага с експозиционна, заседателна и видео зали, с библиотека и научни лаборатории, притежава също богати и отлично комплектовани колекции, като с най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия“.
Музеят има над 37 хиляди музейни единици, разположени в 7 раздела, сред които са: „Гигантски кристали“, която е една от двете големи колекции в света; „Минерали на Земята“, която е най-богатата систематична колекция на Балканите; „Минерални ресурси на Земята“, която съдържа различни генетични и промишлени типове минерални суровини от над 106 държави; „Минерали от България“, която е най-пълната колекция от български минерали; „Минерални ресурси от България“, която съхранява над 3260 образеца от 450 минерални находища и проявления; „Нови материали“, колекция без световен аналог в музейната практика с 2597 образеца от първите оръдия на труда до материали, които са получени по най-новите технологични разработки и нанотехнологии; Колекция „Скъпоценни камъни“, която е най-богатата от този вид в региона, състояща се от над 3000 образеца. /БГНЕС
.jpeg)
