Шефът на МАНУ: Хилядолетният македонски език се говори и в Пиринска Македония

Заглавието на днешната статия „Обвинявам!“ е взето от писмото, публикувано на първа страница на вестник „Зора” на 13 януари 1899 г. , в което Емил Зола обвинява френските власти в антисемитизъм, корумпираност и скалъпен съдебен процес, който несправедливо е осъдил Алфред Драйфус. Заради тази ангажираност на писателят Зола академик Луав Старова ще напише: „Досега Зола бе смятан за важен писател-реалист, но с ангажираността се по аферата „Драйфус” той се превърна в интелектуалец. Така във френската интелектуална история започва разграничаване между интелектуалец и писател, интелектуалец и хора с други професии. Така човек може да бъде представител на всяка професия в духовната сфера, но не и интелектуалец.

Защо се реших на такова заглавие? Никога в историята на една държава, включително нашата, или на един народ, включително нашият, не се е случвало това, което виждаме тези дни в Македония: лидер да продаде всичко, дори своите предци, своите потомци, внуци, правнуци... и в крайна сметка , и неговата партия (която само привидно му вярваше) с единствената цел да остане на власт. Крайността му стига дотам, че от името на поръчителите дори пише: „Между 14 декември и 15 януари е периодът, в който може да се проведе Съветът по общи въпроси. Това е възможност да продължим напред и най-накрая, след 16 години и половина, да започнем преговори."

Между другото, замисляли ли сте се какво всъщност означават тези думи? Дали това не е отново безмилостна лъжа и политическа манипулация, подобно на новината от 24 март 2020 г., която все още може да се прочете на сайта на Министерството на външните работи, според която Македония „започва преговори за членство в ЕС: след 15 години чакане в тези трудни времена проверката за успеха на нашите усилия пристигна от Брюксел".

Ако не става дума за лъжа или манипулация, това не е ли още по-страшна и коварна стъпка, не е ли вече договорен и последен, съдбоносен удар срещу македонската идентичност?

В този контекст искам да подчертая едно нещо: външните булдозери могат да почистят дори малко терена, но това не може да промени факта, че македонският език съществува повече от хиляда години и той е „единственият ни татковина“, която обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората. Освен ако ние самите не променим това отвътре.

Адам Смит, известен като бащата на икономиката, иначе ръководител на катедрата по морална философия в университета в Глазгоу, подчертавам МОРАЛНА философия, през 1776 г., преди 245 години, пише: „Търговците и производителите ни са, нито трябва да бъдат владетелите на човечеството”. За съжаление, при нас се случи точно това. Разтревожен от текущите събития не само като гражданин на нашата родина, но преди всичко като член на храма на науката и изкуството, който е социално задължен да не мълчи и да не бъде сляп за реалността, ви призовавам да направите всичко срещу тази лудост, с разум, чрез подходящата правна институционална рамка на едно демократично общество. Призовавам ви да направите всичко, за да не изчезне Македония.

Да не изчезне Охридска книжовна школа, създадена през 886 г.! Да не умира македонската духовна вселена, да не умират МАНУ, УКИМ и МПЦ! Приканвам ви да се обединим!!! Нека търговците и производителите правят каквото знаят и каквото трябва да правят, но определено да НЕ водят Македония. Преживяхме почти всичко да бъде разпродадено и така станахме „северномакедонци“, лишени от нашата история, от нашата колективна памет, от нашите културни и идентични атрибути. Няма вече Македонска Македония!

Македония от години е "пленена държава" - термин, който предполага партийност на институциите в една държава. За да изясня нещата, бих искал да се позова на двамата писатели Джордж Оруел и Олдос Хъксли. Първият в книгата "1984" и вторият в романа "The Brave New World" визионерски предсказват в какво би могла да обърне нашата цивилизация. Оруел се страхува от „пленена цивилизация“, в която информацията ще бъде манипулирана, докато Хъксли се страхува от „тривиална цивилизация“, в която хората ще бъдат залети с ненужна информация. Книгата "Плененият ум" (Чеслав Милош) е изследване на "прекършването на човека от две личности" под влиянието на огромния идеологически натиск на тогавашния СССР (книгата е написана през 1951 г.). Но дори натискът на западните либерални демокрации спрямо пленената държава, където информацията е или манипулирана, или напълно безсмислена, може да доведе до пленени умове. Точно това се случи в Македония.

„Каква полза ще има човекът, който спечели целия свят, но изгуби душата си!? Има ли нещо по-ценно от твоята душа? ”(Марк 8: 36-37)? Каква ще е ползата от присъединяването ни към ЕС, ако загубим душата си, ако изгубим македонския език, нашата история, колективна памет, културни и идентични атрибути? Трябва ли да говорим за сегашните събития в Македония или да мълчим? По кой път да поемем? "Два пътя се разделят в гората и аз / избрах този, който пътува по-малко. / И това направи всичко различно" (Робърт Фрост).

Така пътят, който трябва да изберем за ЕС, трябва да бъде път, постлан с принципи, а присъединяването и влизането ни в ЕС ще бъде достойно само, ако македонският език, който съществува повече от хиляда години, се говори не само в Македония, но и в съседните страни.

Според Конфино интелектуалците се характеризират със следните характеристики: (1) дълбока загриженост за проблеми и въпроси от обществен интерес – социални, икономически, културни и политически; (2) чувство за вина и лична отговорност за държавата и решаването на тези проблеми; (3) тенденция да се разглеждат политическите и социалните въпроси като морални проблеми; (4) чувство за задължение да се търсят на всяка цена изключително логични заключения в мислите и в живота; (5) убеждението, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат и нещо трябва да се направи.” (Вероятно има пред вид родения у нас историк Майкъл Конфино (1926-2010), преподавал във водещи университети в Израел и САЩ- ред). Следователно не всеки духовен или мислещ човек е и интелектуалец. Същото важи и за който и да е представител на всякаква професия в политическата сфера, който обаче не и интелектуалец. И точно огромната липса на политици в страната, които да са и интелектуалци, което е голяма пречка за здравословното развитие на една държава, ме накара, в духа на писмото на Зола, да завърша днешната статия с няколко обвинения.

Обвинявам в измяна, в предателство на македонските принципи, в плиткоумие, невежество, късогледство, самоунищожение, в липса на визия, властолюбие, егоизъм, несправедливост, в липса на чувство за геополитическа стратегия, в дейност срещу държавните интереси.

Обвинявам за разпадането на Македония по всички признаци, по всички шевове.

Обвинявам за поробена Македония, за демакедонизирана Македония, за това, че те предадоха Македония доброволно, от удоволствие, за шепа долари, за нереална мечта, за илюзия, за „по-висока цел ".

Обвинявам за големите лъжи, решаващите предателства и празните обещания, които направиха живота ни безцелен, безидеен, нереален, тревожен, разстроен, депресиран, объркан, отчаян.

Обвинявам за убийството на македонския род, македонското име, за всичко, което е македонско.

Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ).