Шест балкански външни министри обсъждат в Лондон ситуацията в Босна и Херцеговина

Министрите на външните работи на шест държави от Западните Балкани ще се срещнат днес в Лондон, за да обсъдят ситуацията в Босна и Херцеговина. Това се посочва в изявление на британския външен министър Елизабет Тръс, която ще председателства събитието.

В него се отбелязва, че разговорите ще се проведат на фона на "върхово напрежение в региона". "Върховният представител на ООН за Босна и Херцеговина [Кристиан Шмид] предупреди, че страната е изправена пред най-опасната екзистенциална заплаха в следвоенния период и съществува реална перспектива за по-нататъшно разделение и конфликт. Обединеното кралство работи с международни партньори за справяне със заплахите в името на стабилизацията, за да се запази трудно постигнатият демократичен напредък през последните 26 години", се казва в изявлението.

На срещата в Лондон ще присъстват външните министри на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, РС Македония, Сърбия и Черна гора, както и представители на САЩ и ЕС. Настоящата ситуация на Балканите беше обсъдена и от външните министри на страните от Г-7 миналия уикенд в Ливърпул, съобщи британското министерство.

В началото на декември британското правителство създаде нов дипломатически пост - специален представител за Западните Балкани към министър-председателя Борис Джонсън, който беше зает от бившия ръководител на Военния комитет на НАТО маршал Стюарт Пийч. Тръс нарече назначението му ясна демонстрация на желанието на Лондон да "отстоява демокрацията и свободата" в региона.

На 27 май посланиците на страните от Управителния комитет на Съвета за прилагане на мира в Босна и Херцеговина (PIC RC) решиха да назначат Шмид за нов върховен представител за Босна и Херцеговина. Понастоящем ръководството на Република Сръбска не признава легитимността на Шмид.

На 23 юли отиващият си върховен представител Валентин Инцко измени наказателния кодекс на страната, за да забрани "отричането на геноцида и възхваляването на военнопрестъпниците" в Сребреница през 1995 г. В отговор ръководството на Република Сръбска обяви, че в знак на протест няма да участва в правителството на БиХ, а след това обяви намерението си да оттегли съгласието си за обща армия и общ съдебен и прокурорски съвет. В резултат на това Република Сръбска планира да възстанови собствената си армия след няколко месеца, заяви Милорад Додик, сръбски националист и член на председателството на Босна и Херцеговина./БГНЕС

Лондон / Великобритания