Фасадата на галерията е бяла, а пред нея е огромната статуя на Владимир Димитров-Майстора, сътворен от черен мрамор. Бяло и черно отвън, но вътре в галерията греят невероятните и характерни само за него цветове в картините на Майстора.
Пространствата са решени на две нива, осигуряващи кръгова линия на движение за разглеждане на творбите и са обединени от естественото горно осветление на галерията, което е уникално.
Целта на проектантите е била да създадат такава среда, в каквато самият автор ги е създавал, рисувайки под слънчевите лъчи на полето, така и ние да ги възприемаме на същата такава светлина.
В слънчев ден картините на Майстора наистина грейват.
Влизайки в галерията посетителите са впечатлени от една стена, осмислена по един прекрасен начин и носеща духа на Майстора.
Тя е с негови мисли, а от долу текстовете са с калиграфския му почерк, благодарение на който още на 16 г. е назначен като писар в Кюстендилския околийски съд.
Тази стена е важна, защото благодарение на нея гостите на галерията усещат човека. Една от мислите му гласи: „Казват за мен, че съм живял 26 г. в Шишковци. Но това е само формално вярно, защото сърцето ми винаги е било там“, пише Майстора.
Болшинството от творбите на Майстора са именно от това село. Всички картини са оригинали, макар и не подписани от автора. Майстора не се подписвал от скромност, а на едно място казва следното: „Все едно да се подпишеш върху вода“. Владимир Димитров си е давал сметка, че ако го разпознават, това ще бъде по стила му, а не по подписа върху картините му.