Сидни Поатие: живата легенда, която промени Холивуд

Сидни Поатие - който на 20 февруари навърши 94 години - е получил практически всяка възможна награда в шоубизнеса: „Оскар“, „Грами“, „Златен глобус“, както и награди за творчески постижения от AFI, BAFTA, NAACP Image Awards, SAG и Kennedy Center Honors и това не са всичките му отличия. Въпреки че славата му е огромна, те не са достатъчни, за да предадат дълбочината на трайното му въздействие върху развлекателната индустрия, започвайки с това, че е първият чернокож носител на „Оскар” за най-добър актьор за филма от 1963 г. “Lilies of the Field”.

Липсата на расово разнообразие във филмовата индустрия все още е проблем и в 21-ви век. Но такова почти не съществуваше, когато Поатие дебютира в киното през 1950 г. във филма “No Way Out”. Имаше и други чернокожи актьори в главните роли, включително Джеймс Едуардс и Хари Белафонте, но те се появяваха изключително рядко. А Поатие завладя общественото въображение като никой преди него, с мекия си, но мощен глас (с онзи лек, незабележим акцент от Бахамите) и, най-важното – със своята почтеност. Към 1965 г., две години след “Lilies of the Field” той е толкова утвърдена звезда, че един от водещите материали на сп. „Варайъти” от 1968 година носи заглавието: „Поатие или нищо”. Статията критикува филмовите студия, че избягват филми с расова тематика, освен ако актьорът не участва в тях. Той отваряше врати, но това не ставаше бързо и не беше всеобхватно. Най-известните му филми, носещи огромен касов успех са „На учителя с любов” и „Познай кой ще дойде на вечеря”. За всеки от тях актьорът получава впечатляващия за края на 60-те години хонорар от 750 000 долара. Но въпросът, разбира се, не е само в парите. В тази статия от 1968 г. „Варайъти” заявява, че актьорът е създал напълно оформени и ярки персонажи. Поатие показа интелигентност, лидерство, хумор и закачлива сексуалност, която е „на милион светлинни години отвъд“ стереотипите на по-ранните му роли през 50-те години. През следващите няколко десетилетия с таланта си Поатие сякаш просветлява публиката, като създава живи и триизмерни образи, докоснали и отворили очите на хора, които може би никога не бяха срещали чернокож. Той изигра герои, които хората искаха да познават по-добре и лично. /БГНЕС

Тагове: