Силвия Великова: Живеем в повтарящ се филм с малко различни герои
Не знам дали краят на прехода е настъпил, но изглежда има повтаряемост на процесите. 30 години живеем в демокрация, но днес отново говорим за корупция, подслушване и нарушаване на граждански права.
Преходът – свършил или несвършил
За всичко, което сме си говорили през тези години, си говорим и днес. Ако приемем, че появата на някакъв нов партиен субект или силна личност бележат някакъв период – да, в момента всички гледат това ново явление „Има такъв народ”. Но не е съвсем същото, както с появата на Симеон Сакскобургготски или на Бойко Борисов, още повече, че Борисов не се появи съвсем от нищото. Той все пак беше главен секретар, след това стана кмет и след това дойде времето да поеме изпълнителната власт.
Така, че съм доста предпазлива да говоря дали настоящите събития са край или начало на нещо ново, предстои да видим, защото все пак трябваше на 4 април да оценим това, което се случва, а видяхте – нямаше правителство, тръгнахме към нови избори, не знаем сега какви ще са новите процеси, дори не знаем дали Слави Трифонов ще води листа, тъй като ние не го видяхме дори за малко като депутат.
Само сериозните анализатори биха могли да кажат по какво разбираме, че сме преминали от един етап в политическото си развитие в друг. Днес по-скоро живеем в един повтарящ се филм с малко различни герои и с едни постоянни скандали, и с едни много силни съмнения дали изобщо можем да се наречем демократична държава, в която правовият ред е над всичко.
Новите стари лица
Единственото формално ново политическо лице е Слави Трифонов и по-точно хората от екипа му, защото ние ги познаваме като много добри шоумени, но не ги познаваме като политици. Иначе Христо Иванов вече не е нов на политическата сцена, за Татяна Дончева, Мая Манолова, изобщо няма какво да говорим. Ето, виждате и Румен Петков през АБВ се връщат в БСП. Това, между другото, е един интересен процес, не вярвах, че ще се стигне до това – формации, които бяха учредени на базата на отричането на БСП, сега да отидат и да са част от една обща лява коалиция.
Може би това е добре, че не бива да свързваме промяната и надграждането с конкретни лица, защото не те, а ние трябва да сме двигателят на тези промени и даже те да вървят и да чуват какво ние очакваме като общество, а не да ни налагат техните представи за демокрация, техните представи за справедливост или техният дневен ред. Така че не мога да кажа дали ще са преходни, защото виждате колко много политици има, които са от началото на прехода и все още имат и тежест в политиката и са депутати. Така, че може би това е някаква нормализация да има някаква приемственост в политическия елит, но не мисля, че е онова време, в което политическите лица теглиха процесите и всъщност масите ги следваха безкритично и без да поставят своите собствени приоритети.
Санкциите на САЩ
Изненада ме конкретиката в официалния вариант на решението за санкциите, което всички ние получихме от посолството на САЩ. Тази съвсем освободена от всякакъв бюрократизъм и дипломатически език стилистика. Изненада ме колко ясно бяха описани, ама буквално описани на наш език, на хора, които живеят това, връзки, зависимости.
Тук имаше доста добра явно предварителна информация, въз основа на която са правени тези изводи. Това, което ще ме изненада неприятно е, ако нещата приключат дотук и не видим някаква реакция на българските институции. Защото вътре има директно адресирани очаквания към тези институции, тъй като се коментират връзки на тези лица с институции, в смисъл, че те са били зависими и са движили техните решения, което е много притеснително. Има такъв пасаж, който се отнася до човек, който е казвал, че може да осигури чадър от прокуратурата, има на друго място където се говори за натиск върху регулатори. Така че задължително би било да има някаква реакция след това, някакви проверки, някакви действия да се предприемат, обаче, истински, не формални. /БГНЕС
------
Силвия Великова, журналист в БНР. Анализът е направен специално за БГНЕС