Сините очи виждат по-добре в слабо осветени пространства

Приблизително един на всеки десет души по света има цвят на очите, който поетично може да се оприличи на нюанса на лятното небе, на тропическия океан или дори на бледия оттенък на безупречно изрязан аквамарин.

В някои европейски популации този дял може да достигне до трима от всеки четирима души.

Защо този цвят се запазва в конкуренция с по-земните тонове на тъмнопигментирания ирис, отдавна е повод за спекулации. Сега антрополози от Обединеното кралство предлагат сините очи да имат леко предимство при слабо осветени условия, съобщи Science alert.

В своя предварителен експеримент Кьоко Ямагучи и нейната студентка Фейт Ерин Кейн от Университета "Джон Мурс" в Ливърпул изследват тази възможност с 39 възрастни доброволци, които се подлагат на прост 30-секунден очен тест при намаляваща интензивност на светлината.

Цветовете на очите бяха декларирани от самите учени и след това проверени като сини или кафяви категории с помощта на наскоро разработен наръчник за класификация, което осигури на изследователите 25 души с някаква степен на сини очи и 14 със светло или тъмнокафяви очи.

След като цифрите бяха пресметнати, хората с ярко сини очи можеха да четат кодове, изобразени на стената, при значително по-малко светлина - средно минимум 0,7 лукса - отколкото техните връстници с кафяви очи, които средно имаха минимум 0,82 лукса.

Като се има предвид, че проучването е предварително, с относително малка извадка и предстои да бъде рецензирано, резултатите от експеримента подкрепят теорията, че загубата на пигментация в ириса е черта, селектирана в някои популации, за да се постигне максимално добро зрение в среда с ниска осветеност.

Независимо дали са лешникови с мъхести петънца, буреносно сиви със стоманени ръбове или зелени с кехлибарени лъчи, всички ириси се състоят от двойка "платна", напръскани с различни количества протеини като меланин.

Обилните дози протеини в покриващото платно потъмняват очите. С намаляването на пигментацията разсейването на светлината през прозрачните слоеве на окото придава на ириса по-син оттенък, не по-различен от начина, по който разпръснатата в атмосферата светлина придобива познатите небесни тонове.

Разбира се, справедливо е да предположим, че еволюцията ни е дарила с пигментирани ириси по основателна причина. Като се има предвид, че при хората с по-тъмни очи честотата на заболявания като рак и дегенерация на макулата е по-ниска, ирисът, пълен с меланин, вероятно осигурява известна защита.

По времето, когато хората започват да се заселват и да се занимават със земеделие, в копието на "превключвателя" на гена, свързан с албинизма, на един човек се появява мутация, която дава на тялото му способността да намалява нивото на меланин на много специфично място - в очите.

Ако тази генетична промяна е настъпила и при други хора в други периоди от историята, тя отдавна е изгубена в еволюционните задънени улици. Това единствено събитие обаче се е пренесло в кръвни линии надалеч и надалеч през вековете, за да се открие днес в стотици милиони хора по света.

Подобно на много други адаптации, обяснението защо тази мутация се е запазила, вероятно ще бъде сложно.

Възможно е тя да е била свързана с престиж или красота, да е давала защита срещу лошото настроение през тъмните зимни сезони или просто да е изразходвала по-малко от ресурсите на организма, за да се изгради във враждебните условия, където тъмните очи вече не са били необходими. Може би всичко това./БГНЕС