Славчо Нейков: Време е за енергийна дипломация
България е зависима на 100% от руския газ, затова трябва да сме много внимателни, когато говорим за санкции. В същото време едва 7-8% от природния газ се използва у нас за производство на ток, но това е важна суровина за различни предприятия.
Ролята на бизнеса при формирането на енергийната политика се засилва. Нашите политици трябва да слушат повече бизнеса.
Енергийният микс трябва да бъде преосмислен в рамките на нова енергийна стратегия, за която се говори от доста време.
Това заяви в интервю за БГНЕС Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
В Европейския съюз споделяме общи ценности, но страдаме индивидуално. С тези думи започна коментара си енергийният експерт Славчо Нейков на новината, че Западът вече не само обмисля, но и въвежда санкции за покупката на руски петрол и природен газ заради инвазията на Владимир Путин в Украйна. Американският президент Джо Байдън наложи такива санкции, но неговата страна не внася руски енергоносители, за разлика от държавите от ЕС, където зависимостта от Москва е много голяма.
Славчо Нейков приветства подхода на премиера, че „България много точно и конкретно трябва да прецени позицията си по отношение на санкциите“. Експертът напомни, че нашата зависимост от руски петрол и природен газ ни поставя в много деликатно и по-различно положение.
В същото време той смята, че трябва да имаме един „добре обмислен подход по отношение на санкциите, защото те са доказали исторически, че не водят до някакви положителни резултати, а точно обратното“.
„Време е да се пристъпи много по-активно към енергийна дипломация и да се търсят съответните договорености“, категоричен е Нейков.
Според него темата за възможните алтернативи на „синьото гориво“ трябва да се разглежда в един по-широк контекст.
„В България потреблението на природен газ за производство на електроенергия не е толкова голямо. То е около 7-8% . При нас големият въпрос, който възниква е при цялостната концепция за по-нататъшното развитие на енергийния микс. В това отношение имаме открити въпроси свързани с ядрената енергетика. Имаме две американски централи, които осигуряват 18% от електрическата енергия на България на базата на въглища и чийто дългосрочни договори изтичат през 2024 и 2026 г. съответно. Това от гледна точка на енергетиката е утре, а държавата няма визия какво ще прави по-нататък. Има открити въпроси свързани с ВЕИ и тяхното присъединяване, което поставя ролята на ЕРП-та на съвсем друго ниво“, заяви Нейков.
Според него именно на целия този фон трябва да се постави и въпросът за ролята на природния газ. „Моята визия е, че темата за газа трябва да бъде разглеждана в цялост, а не индивидуално“, добави експертът.
За Славчо Нейков енергийният микс трябва да бъде преосмислен в рамките на нова енергийна стратегия, за която се говори от доста време. Тук той вижда няколко открити въпроса.
„Със сигурност ще продължим да използваме ядрената енергия, но знаете, че имаме два реактора, които са на склад. Става дума за 2000 МВт и не знаем какво ще се случи с тях. Темата за въглищата, която има и много сериозно социално измерение. Поне за известен период и въглищата трябва да бъдат отчитани. Тук трябва да се има предвид, че заради цената на вредните емисии производството на ток от въглища и неговата себестойност става доста проблемна.
Газът почти не се използва за производството на електрическа енергия, но той има друго значение като суровина за някои големи предприятия. Обезпечаването на доставките в дългосрочен план също трябва да бъде гарантирано.
Не трябва да забравяме невероятния бум на ВЕИ в цялата им разновидност. Тяхното развитие трябва да бъде добре планирано, за да не се стигне до ситуации, като тази през 2013 г., когато поради лошо планиране на енергията от ВЕИ имаше протести и правителството падна. Да, днес ние сме далеч от подобна ситуация, но това е още един конкретен пример за необходимостта от планиране“, подчерта експертът.
Славчо Нейков и Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт са участници в изследването на гръцкия Институт за енергетика в Югоизточна Европа SEE ENERGY OUTLOOK 2021/2022.
Коментирайки акцентите в проучването, Славчо Нейков заяви: „От гледна точка на енергийната инфраструктура е налице една много добра енергийна свързаност в Югоизточна Европа. От гледна точка на регулаторните взаимоотношения има съществуващ опит, либерализацията върви много добре. Проблемът е, че предвид днешната ситуация има нужда от преоценка на енергийната политика на национално ниво. Държавните институции трябва да преосмислят какво става и да се търсят актуални решения“.
Едно от важните заключения е много засилващата се роля на бизнеса при формирането на енергийната политика.
Ако мога да отправя един апел към нашите политици: слушайте повече бизнеса“, подчерта Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. /БГНЕС