Това заяви пред БГНЕС директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов.
Музеят представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...”, създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия” в Цариград през 1871 година.
Славейковият превод на Библията на съвременен български език, отпечатан в Цариград през 1871 г. се разпространява активно във всички български краища и закрепва у българите съзнанието за единството на литературния ни език. Новата българска Библия дава ценен принос за формирането на българската нация и коренно променя нашата книжовност за поколения напред. През последните 150 години тя играе могъща роля в духовното и нравствено развитие на нашето Отечество. Коригирани версии на тази Библия се използват и до днес.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, експозицията пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека. Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия”. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков, след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов. Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
„Българското възраждане започва с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през XVIII в., а апогеят му е през XIX век, именно кога се създава самостоятелната българска църква и когато излиза т.нар. Славейкова библия или Цариградската библия. Тя слага край на езиковите спорове в България, тъй като тогава основно се говори и пише на западния и източния диалект“, заяви Атанас Капралов.