Славейковата библия променя книжовността за поколения напред

Българското възраждане започва с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, а апогеят му настъпва със самостоятелната българска църква и отпечатването на Славейкова библия.

Това заяви пред БГНЕС директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов.

Музеят представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...”, създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия” в Цариград през 1871 година.

Славейковият превод на Библията на съвременен български език, отпечатан в Цариград през 1871 г. се разпространява активно във всички български краища и закрепва у българите съзнанието за единството на литературния ни език. Новата българска Библия дава ценен принос за формирането на българската нация и коренно променя нашата книжовност за поколения напред. През последните 150 години тя играе могъща роля в духовното и нравствено развитие на нашето Отечество. Коригирани версии на тази Библия се използват и до днес.

С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, експозицията пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека. Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия”. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков, след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов. Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.

„Българското възраждане започва с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през XVIII в., а апогеят му е през XIX век, именно кога се създава самостоятелната българска църква и когато излиза т.нар. Славейкова библия или Цариградската библия. Тя слага край на езиковите спорове в България, тъй като тогава основно се говори и пише на западния и източния диалект“, заяви Атанас Капралов.

Той цитира, че след като излиза тази библия самият Стоян Михайловски заявява: „Това е единствената грамотна книга в България“, а Иван Вазов се обръща също към Цариградската библия с думите, че тя слага край на езиковите спорове в България и оттук нататък се налага съвременния книжовен български език.

Капралов посочи още, че до този момент Светото Писание се е показвало или на гръцки, или на черковнославянски език. „И в единия, и в другия случай българите не са можели да вникват в Божието Слово, да го разберат, тъй като българската църква тогава е била зависима от гръцката, но тази самостоятелност през 1870 г. е постигната, а с превода на „Славейковата библия” вече ние имаме възможност да изучаваме Божието слово на разбираем, съвременен български език“, каза още Атанас Капралов.

Поне един месец изложбата ще може да бъде разгледана в Националния музей „Земята и хората“. Капралов каза, че след това експозицията ще тръгне из България, ще отиде в Копривщица, после в Поморие за Яворовите празници. „А оттук нататък вече предвиждаме, изложбата да отиде и в българските културни центрове в чужбина. Първият такъв, в който може би ще отиде, е този във Виена“, обяви директорът на Националния литературен музей. /БГНЕС