Понятието глаголица има дълбок исторически корен.
„Названието „глаголица” идва от глагола „глаголяти”, т.е. говоря, което означава и слово. След това кирилицата е наречена така в памет на учителите, на тези, които са създали глаголицата. Много често се говори за това, че Климент Охридски бил създал кирилицата, защото в едно от неговите жития има сведение, че той „преправял” буквите и „устроил” буквите. Всъщност, той работи върху глаголицата и усъвършенстването на тази писмена графична система“, поясни проф. Бърлиева.
Геополитиката измества реалните исторически факти.
„Аргументът за това, че глаголицата може и да не е българска е много удобен в настоящия геополитически момент, защото действително първата употреба на глаголицата е засвидетелствана във Великоморавия”, обясни проф. Бърлиева. Според нея изяви на руското външно министерство не отговарят на историческата истина.
„На мен ми прави много лошо впечатление заиграването на руските емисари и държавни ръководители, които поздравяват всяка година македонците с откриването на кирилицата. Но това, разбира се, не е така. Най-старите паметници на тези графични системи са засвидетелствани в България. И те създадени с подкрепата на такива просветени владетели като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител. Най-старият кирилски надпис е от 924 г., намира се тук в България, както и онези надписи, които се намират в някогашните български земи отвъд Дунава“, заяви проф. Бърлиева.
България е този стожер, който е запазил кирилицата и глаголицата.
„За кирилицата без съмнение. Но също и за глаголицата, тя е използвана успоредно с кирилицата и е използвана не само в югозападните български краища, както твърдят някои учени, а в цялата писмена практика, когато старобългарският език е писмен език в двора. Двете системи се използват успоредно. При по-тържествени паметници се налага практиката да имат глаголическа основа, а има и кирилски бележки. Такъв паметник е Асеманиевото евангелие. Това е красив ръкопис с глаголически надписи, но и с много кирилски добавки. Смята се, че дълго време глаголицата е по-тържественото писмо. На това писмо са се писали например евангелията“, разясни Славия Бърлиева.
Тя е категорична, че България трябва да защити историческото си право над двете азбуки. „Единственият начин, не е с голи декларации, а с разпространение на реално научно популярни издания”, допълни професорът.
Има много митове около Кирил и Методи, които трябва да бъдат оборени.
„Аз лично се съмнявам, че е нужно да разчопляме толкова произхода им. Става въпрос за една епоха, която не бива да оценяваме с днешните критерии. За един християнски учен, какъвто е бил Кирил е абсолютно без значение какъв е бил по произход. Те създават тази писмена система, за да разпространяват християнството. Двамата братя правят един народен език в цивилизационен език, така да се каже Lingua Sacra. Така създават третата част от европейската цивилизация - славянството, давайки му писменост“, смята проф. Бърлиева.