След 1944 г. започва бутане на църкви, манастири, паметници, включително и на Ботев

След насилствената смяна на властта на 9 септември 1944 г. започва процес на физическо унищожаване на елита на Царство България и на заличаване на историческата памет за него под формата на унищожаване на редица паметници.

„Мероприятията на народната власт“ по прочистване на страната от спомена за „нежеланото минало“ са насочени основно срещу монументи, свързани с войните за национално обединение, но също така засягат и общопризнати национални герои, какъвто е случат с паметника на Христо Ботев във Враца, унищожен, защото не се харесва на тогавашния комунистически вожд Вълко Червенков. Сред засегнатите са и много манастири и църкви, някои от които са напълно унищожени, а други се преобразувани и натоварени с нови функции, които да обслужват „народната власт“.

Повечето от паметниците, които са разрушени, са изключително красиви и са дело на големи български скулптури. Те са заменени постепенно от новите „паметници“ на партизани, ятаци и други герои, някои дори с богато криминално минало, нямащо нищо общо с комунизма, които на 9 септември слизат от гори и паланки, за да управляват България през следващите десетилетия. Не случайно поставяме паметници в кавички, защото много от тях, но категорично не всички, нямат тази естетическа красота, която носят истинските паметници, които заменят.

Сред най-известните монументи, които са унищожени, са мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София, паметникът на Христо Ботев във Враца, паметникът на незнайния македонски четник в Благоевград и много, много други... Към днешна дата няма списък и обща бройка на унищожените паметници. С всяка изминала година такъв списък става все по-трудно да се изготви, защото споменът за тях избледнява, а поколенията, които имат някакъв спомен, вече физически са си отишли.

Може би най-известен за всички е мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София. Неговото разрушаване започва през 1944 г., когато е премахнат лъвът, държащ картата на Санстефанска България в нейните етнически граници, и завършва през 1979 г., когато са заличени стелите с имената на 3000 български герои, загинали в трите войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Днес е възстановен само лъвът.

Изключително красив е паметникът на Христо Ботев във Враца, но не този, който познаваме днес. Първият е изработен по проект на австриеца Густав Еберлайн, който по това време е един от най-известните скулптури в Европа. Автор е на статуята на Гьоте в Рим. Паметникът на Ботев е открит през 1890 г., но при комунистите има тъжната съдба да бъде забелязан от вожда Вълко Червенков, който нарежда неговото демонтиране, защото бил „буржоазен“. След това статуята на големия български поет и революционер обикаля различни складове.

Паметникът на Незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г. Самият монумент, от който не е останал дори един камък, представлява фигура на четник с пушка, чийто приклад опира в краката му. На него е изписана годината на създаване на ВМОРО 1893 г. Дълго време се е считало, че четникът е Тодор Александров. Паметникът се е намирал на днешния площад „Македония“, на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището.

Това са само една много, много малка част от унищоженото от комунистическия режим. Тук бихме добавили и гроба на Цар Борис III, който е преместен от Рилския манастир в двореца „Врана“ и след това взривен, както и унищожения герб над централния вход на царския дворец, днешната Национална художествена галерия и Национален етнографски музей. Грозното пространство, образувало се там, е още едно доказателство за липсата на памет.

След 10 ноември 1989 г., когато започна дългият преход към демокрация и пазарна икономика, бяха премахнати много символи на комунистическия режим – петолъчката, паметникът на Ленин, мавзолеят, сега Паметникът на съветската армия. Съдбата на тези символи, обаче, е ясна - повечето от тях се намират или ще бъдат изложени в специално създадения Музей на социалистическото изкуство, без мумията на Георги Димитров, която беше погребана в Централните софийски гробища. Т.е. подходът е много по-различен от този, които е приложен насилствено след 9 септември. Сега всеки желаещ може да отиде там и да види символите, създадени от един доста противоречив режим, който мнозина определят като престъпен. /БГНЕС

---------

Материалът е подготвен от екип на Агенция БГНЕС.