След 3-годишно прекъсване: Граждани почетоха жертвите на комунизма в лагера "Белене"
Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера "Белене" (1949 – 1987) се проведе на остров Персин след 3-годишно прекъсване, предаде репортер на БГНЕС.
На място се събраха и подписи за обявяване на най-големия концетрационен лагер за политически противници на БКП в България в мемориал с национално значение.
Отец Трайчо от Белене подчерта, че днес е Задушница и днес е денят, в който се молим за хората, отишли си тук, в лагера "Белене". "Вярата е най-висшият акт да хуманизъм", заяви духовникът и добави, че ако ние, хората, сме добри и с вяра, няма да злоупотребяваме така, че хората да попадат в затвори. Отец Трайчо отбеляза, че 30 г. изпадаме в голяма бездуховност и затова вина имат всички политици.
Имам Рейхан Караалиев каза, че се намираме на място, символ на две противоположности – от една страна символ на погазване на човешки съдби, от друга страна на дух и на надежда. "За нас като хора остава никога да не повтаряме грешките", категоричен е той.
Пастор Радослав Илиев подчерта, че жертвите на комунистическия режим не са напразни, няма да бъдат забравени и ще ни напомням, че имаме примери на непреклонност и свободолюбие.
Той призова обществото ни да се събуди и съвземе от червеното опиянение, да се отърсим от метастазите на комунизма. "Ние помним, ние вярваме, ние стоим за истината. Амин", каза още пастор Илиев.
На остров Предела, който е съседен на остров Персин, са заравяни жертвите от лагера на смъртта "Слънчев бряг" край Ловеч.
С едноминутно мълчание всички жертви бяха почетени.
Много от жертвите на "Белене" са си отишли, някои още докато е вилнял червеният терор, други още преди краха на комунизма, трети са си отишли след комунистическите промени. Съществува, обаче, и група жертви, които са живи и днес те присъстваха на поклонението, сред тях има и жертви на етническото прочистване.
Етническите турци, попаднали под удара на комунистическия режим, развяха плакат с призив: "Последните свидетели, докато са живи, искат да видят правосъдие."
Ахмед Алпай, лежал в концентрационния лагер, заяви, че само защото е принадлежал към турското малцинство, е задържан и изпратен на острова.
"Вън Русия от България" – гласи друг плакат, направен специално за събитието.
Поздравителни адреси са изпратени от президента (1997 – 2002) Петър Стоянов, от председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, както и декларация от Атлантическия съвет на България.
Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма, посочи, че в България е имало 86 концентрационни лагера и че нашата малка страна е потъпкана от силите на болшевишкия ботуш. Тя заяви, че би простила на разкаялите се, но уточни: "Някой да се е покаял от тези, които ни го причиниха, които днес чрез децата си отново управляват България? Докога, дами и господа? Факт ли е, че за Бузлуджа намериха пари, милиони, а за тук и за хилядите лобни места, а за това, че не знаем къде са костите на избитите горяни, някой погрижи ли се за това? Какво направихме за жертвите на тоталитарния режим?"
Друмева призова да запазим България като член на единното европейско семейство, член на НАТО и да не позволим на онова, което пълзи в момента, да се случи.
Шукри Мехмед, лежал лагера "Белене" през 1985 и 1986 г., отбеляза, че не се е намерила нито една гражданска организация в България след 1990-та година и не се е приложила лустрация.
Сабри Искендер, който също е лежал в концентрационния лагер, е категоричен, че обезателно с държавни средства трябва да има построен мемориален паметник. Той призова веднъж годишно учениците да идват в лагера, за да знаят историята и да я помнят.
Илия Зюмбилев, лидер на БЗНС, каза, че се смята, че 30 хил. души, сред които селяни, работници, индустриалци, учители и хора на науката са убити още през есента на 1944 г. "Нещо не е забравено и никой не е забравен. Тук е чистилището, но и училището", заяви той.
Евродепутатът Андрей Ковачев отправи дълбок поклон към всички страдалци на комунизма, към българските турци, към които Тодор Живков е извършил огромно престъпление. "България е била първата, която се е опълчила на комунистическата диктатура. Горянското движение е първото, което се е опълчило", каза още той.
Милена Борисова от СДС заяви пред БГНЕС, че това е лагер, който е направен на 12 км навътре, далеч от обществеността, от престъпната комунистическа власт. "Наречен е "Втори обект" тогава и е направен по руски образец", уточни тя и добави, че е изключително важно да помним историята си.
Борисова допълни, че това може би е една от най-срамните страници от нашата история и е важно младите да я познават добре, за да могат да предотвратят всички опасности това нещо да се повтори и за да можем да продължаваме прекъснатия от този режим европейски път на развитие. "Знаете, че днес е Черешова задушница, така че нека се помолим за спасението на техните души. Обръщам се към всички да се оповават на вярата, за да може да разпознаваме злото от доброто", заключи тя. /БГНЕС