След десетилетие на гонения, сърбите посягат на Светите братя Кирил и Методий

Почти един век, след като се опитаха да го изкоренят като най-българския празник, сърбите решиха да празнуват 24 май Денят на Светите братя Кирил и Методий, предаде кореспондентът на БГНЕС от Белград.

Сръбското правителство на днешното си заседание реши да включи сред официалните празници Деня на Св.св. Кирил и Методий заради техните заслуги за „създаването на славянската писменост“.

Празникът на солунските двама братя е най-обичаният български празник и неразривна част от нашата история от епохата на Възраждането. Първоначално той се отбелязва на 11 май и бързо се налага като един от символите на българския дух в борбата с гръцката Патриаршия, а по-късно и със сръбските претенции.

Денят на Свети Кирил и Методий е трън в очите на сръбските, а по-късно и югославски власти, които в резултат на Балканските /1912-1913 г./ и Първата световна /1914-1918 г./ войни завладяват земи с компактно българско население. Празникът на солунските двама братя заедно с Екзархията и българските училища са подложени на жестоко преследване от сърбите, защото с право са смятани за един от стожерите на българщината в окупираните територии. За това свидетелстват и редица международни документи, включително Карнегиевата анкета от 1913 г.

Българският характер на празника е признат и от Католическата църква. Покойният папа Йоан Павел Втори обяви двамата братя за небесни покровители на Европа през 80-те години на миналия век. По време на визитата си в България на 5-7 май тази година папа Франциск многократно споменаваше в своите речи за значението, което Светите братя Кирил и Методий имат за България - още едно признание за нашия принос в Европа. /БГНЕС