"Сливовиц" – книга за надеждата и неочакваните ангели

Романът на Катерина Хапсали бърка с пръст в най-сериозните рани на нашето съвремие.

Романът „Сливовиц“ е написан с толкова отношение, емоции и безсънни нощи. Това е книга за надеждите и неочакваните ангели. В този живот има страшно много неочаквани ангели, на които ние попадаме в най-трудните ни моменти и понякога, дори в този момент, сме неочакван ангел за някого.

Това каза пред БГНЕС журналистът и автор на романа „Сливовиц” Катерина Хапсали, която го представи официално на широката публика.

Действието в романа се развива между Щатите, Сърбия и България, така че има чисто космополитен елемент, обясни Хапсали и добави, че романът е имал предишна версия, която обаче не е видяла бял свят, защото не отговарял изцяло на вътрешния ѝ критерий.

„По новата версия на книгата работих около година. Но това са откраднати моменти, тъй като аз се грижа за детето си. За да напиша тази книга съм ставала в 4 сутринта, за да открадна 2-3 часа“, разкри авторът на книгите „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“ и стихосбирката „През девет планини“.

Запитана откъде идва името на новия ѝ роман, Хапсали обясни, че това е международната дума за сливовата ракия. „Цялата работа идва от там, че един от главните мъжки персонажи – Боб Спанич, който си има свой прототип и в реалността, любимото му питие е сливовиц. Той е със сръбски корен и затова учи една млада българка на факта, че няма нищо по-хубаво от сливовиц. Отказва да я нарича сливова ракия или ракия, и че няма нищо по-хубаво от сливовиц и защо по-дяволите по тези ширини ние се правим на американци”, разказа част от сюжета авторката.

На въпрос дали героите имат реални прототипи Катерина Хапсали обясни, че те са събирателни образи и тя е била в обувките на всички герои, но само емоционално. Тя подчерта, че главната ѝ героиня Александра говорила с гласа на актрисата Койна Русева, която по време на премиерата пред публиката, прочете откъс от романа.

Авторката подчерта, че книгата ѝ се радва на огромен интерес и доказателство за това е, че още първия ден следобед вече е била изчерпана в книжарниците.

„Големият интерес се дължи на това, че романът е оголено емоционално писане, което не замита нищо под килима. Той бърка с пръст в най-сериозните рани на нашето съвремие. Това е тежката самота, това са неподходящите връзки, призраците от детството, алкохолът, липсата на посока, отчаянието, търсенето на дом като пространство в сърцето. Тази книга разчовърква всички рани, но после ги превързва. Много хора ми казват, че тя действа терапевтично. Може би това е тайната на това избухване в последните дни”, обясни Хапсали и добави, че би било добра идея книгата да бъде екранизирана, тъй като вътре има много универсални истории. Според нея това може да предизвика много голям международен отзвук, предвид персонажите – сърби, българи, американци, които правят един планетарен тюрлюгювеч.

Откъс от книгата на Катерина Хапсали, която е носител на читателската награда „Цветето на Хеликон” и литературната награда „Перото“ за 2015 г. за най-добър роман, чете и известният ни актьор Руси Чанев. /БГНЕС