Според Христо Ботев полезността на една книга може да идва от познавателния момент или от естетическите качества , или от нуждите на революционната борба. Тези разбирания на поета, обясняват предпочитанието му към стиховете на Стефан Стамболов. И двамата гледат на поетическото слово като на силно и безусловно необходимо духовно оръжие в борбата.
Съвместно издадената стихосбирка е своеобразно ознаменуване на създалата се дружба между двамата идейни съмишленици и поети. Тя излиза в момент, когато БРЦК взема курс към въоръжено въстание и се явява като ярък отглас на силно повишения революционен дух сред емигрантските дейци.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
На 17 май Христо Ботев пише на кораба прощалното си писмо до „милата му Венета, в което казва: ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те“