Солунско пристанище – модерен център за забавление с исторически привкус

Солунското пристанище – някога търговската врата на Балканите, несбъдната мечта за излаз на топло море на България – днес е превърнато в модерен център за забавления, привличащ местните и туристи от цял свят, предаде репортер на БГНЕС.

Тук се намират едни от най-обичаните заведения в града, които са отворени до късно през нощта. Много посетители на града предпочитат да похапнат от вкусната кухня или да се разхождат на брега на морето, посрещайки деня на това място. Животът кипи.

Със солунското пристанище нашите южни съседи нагледно ни показват как стари сгради и инфраструктура от края на 19 и началото на 20 век след като се загубили своето първоначално значение могат да заживеят нов и динамичен живот. Да бъдат притегателен център за култура и забавление. Подобен тип архитектурни комплекси има на много места в Европа и Средиземноморието, като например във Виена и Яфо в Израел. И днес те не са мръсни индустриални зони, а прекрасни райони.

В България също има възможност за облагородяването на старите и изоставени промишлени сгради. В София би било чудесно, ако върнем към живот района около Захарна фабрика, който по нищо не се отличава от своите модернизирани стари събратя в Солун или Виена.

Гърците не са забравили своята история и на специални табели информират посетителите за миналото на Солунското пристанище.

В края на 19 и началото на 20 век Солун е най-големият град на Македония – една от последните провинции, останали в рамките на „болния човек“ на Европа – Османската империя. Населението на града е 117 хиляди души, от тях голямото мнозинство от 65 хиляди са евреи, а останалите – турци, гърци и българи.

Евреите са заселват в града още през 15-16 век, те идват от Испания и Португалия, където са прогонени от католическите крале. Те се занимават с търговия и си взаимодействат по естествен начин с местното българско земеделско население, което представлява мнозинството в трите османски вилаета – Битолски, Скопски и Солунски, обхващащи трите дяла на Македония – Пирински, Вардарски и Егейски.

Макар българите да са най-малката общност в Солун, около 10 хиляди души. Те са част от историята на този град със своите културни институции, сред които изпъква Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, в която се обучава целият роден елит от областта.

Градът започва да губи значението след Междусъюзническата война /1913 г./, когато Македония е разделена и Солун попада в ръцете на гърците. Те прогонват последователно евреите, а също така българите от вътрешността на страната, заселвайки новите територии със своите малоазийски бежанци.

Солун се съживява за нов живот едва през втората половина на 20 век след Втората световна война и последвалата я Гражданска. За това допринася много и присъединяването на страната към ЕС през 1981 г. и рухването на комунизма през 1989 г., които отварят нови възможности за бизнес и сътрудничество. /БГНЕС