За него научаваме от църковното Предание, каквото представляват древните сказания, църковно-исторически съчинения, ръкописите, съдържащи проповеди и разказите за живота на светиите, почитани в православието. Най-ранните сведения за св. Богородица са от 2 – 5 в. Църковните изследователи са сравнявали фактите от тези съчинения с текстовете от Новия Завет и са ги подредили в т.нар. празничен Богородичен цикъл. Той представлява празнуването на най-важните събития от земния живот на св. Богородица.
Нейните родители – светите Йоаким и Ана – са живели в гр. Назарет. Били са възрастни, бездетни, но изключително вярващи. Молили са се на Господ да им даде чедо, като дали обет, че ако това стане, детето ще Му Го посветят. След 50-годишен брачен живот св. Ана ражда Мария. По бащина линия малкото момиченце произхождало от коляното на Юда, от рода на цар Давид, а по майчина – от свещеническия род на Аарон, братът на пророк Мойсей. Когато Мария навършила три години, родителите й изпълнили обета си: завели я в Йерусалимския храм и тя без ничия помощ, изкачила петнайсетте му високи стъпала и сама влязла в него. Посрещнал я бащата на Йоан Кръстител - първосвещеник Захария.
Св. Богородица живяла при Храма дванайсет години, където заедно с други момичета служила в него. Преданието разказва, че Мария, по поръчение на първосвещеника, е избродирала част от завесата на Храма, която по-късно, при смъртта на нейния Син, тя се е раздрала отдолу догоре. Когато навършила 16 години, тя била сгодена за дърводелеца Йосиф. Настъпило времето на Благовещение. Архангел Гавриил й възвестил, че скоро тя ще стане майка на Младенец, Син на Всевишния, и ще бъде наречен Иисус, Чието царство не ще има край (Лука: 26 -38). Въпреки недоумението си, тя дала съгласието си за Боговъплъщението. След което последвали събитията, описани подробно в текста на Новия Завет.
Св. Богородица е преживяла кръстните мъки, смъртта, Възкресението и Възнесението на Своя син. През 48 г. в Йерусалим тя умира по чуден начин, който библеистите наричат „успение“, т.е. смърт, при която целостта и единството на душа и тяло се запазват.