Сопот: Средище на българщината

България - земя колкото една човешка длан, - малка страна с малко население, но величествена история и големи българи. Едно от най-скъпоценните средища на българщината се намира в Сопот - малък град с необятна история, разказва репортер на БГНЕС.

Произходът на името на града е традиционен за повечето български градове: в далечни отминали времена в местността дошли хора от север, най-вероятно търговци. Те видели поточе и решили да се установят около него, а в последствие и да основат град. Името на селището идва от старославянската дума „сопох“, която означава улей, по който тече вода (чучур).

Намиращ се на 5 км. от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва важна роля в културното развитие и историята на България. Сведенията за съществуването му ни отвеждат в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита съпротива, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е известен търговски и промишлен град, а жителите му се занимава предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.

Днес Вазовият дух оживява от всяко кътче на града, а от всяка забележителност струи онази любов към Родината, която е движила България напред.

Възрожденската църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм "Трапето" и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир ("Метоха"). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи.

Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище".

До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г. През многовековната си история Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 г. Обителта не е пощадена и по време на Руско-турската война. През юли 1877 г. след временно отстъпване на руските войски, почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.

И, разбира се, какво е Сопот без Радиното училище? И до днес запазило непокорния си Възрожденски дух, където Вазовите песни сякаш все още тихо ехтят по всяка калдаръмена пътека. Под тежката осанка на една сурова Стара планина, събрала тайнство и история в мистичен, скален ореол, човек се чувства малък и незначителен пред непреклонния дух на Българите.

Величествен надпис "Аз съм българче" изпраща гостите на града. Буквите са поставени на емблематичния за Сопот хълм „Трапето“, и са видни дори през тъмната част на денонощието. Като морски фар, който насочва корабите нощем, така надписът напомня на всеки, че България трябва да е над всичко!/БГНЕС