Споразумението за бежанците между ЕС и Турция не работи

Споразумението между ЕС и Турция трябваше да предотврати наплива от бежанци, идващи по море към Гърция. Основните ангажименти в него, обаче, не се спазват.

Всеки, който внезапно се възмути от условията в бежанския лагер Мория на гръцкия остров Лесбос е или невежа, или лицемер. Ситуацията, в която изпаднаха бежанците на егейските острови, постепенно стана непоносима. Европейските политици, гръцкото правителство, както и голяма част от гражданите предпочитаха да отвръщат поглед. Говореше се за това, че „сделката” между Турция и ЕС, целяща да предотврати наплива на идващите по море мигранти, е успешна. Броят на пристигащите на гръцките острови на надуваеми лодки рязко е намалял.

Сключеното през март 2016 г. споразумение в началото работеше. Броят на бежанците, опитващи се да попаднат в Централна Европа по т.нар. балкански маршрут, намаля.

Всички тези твърдения, обаче, вече не отговарят на действителността, доколкото основните точки в приетите тогава политически решения или се изпълняваха неправилно, или не се изпълняваха изобщо.

В резултат на това насилието и страданието в гръцките бежански лагери стана практика, а европейската миграционна политика беше блокирана. Подобно развитие на събитията можеше да се предскаже.

Още през април 2016 г., когато папа Франциск посети бежански лагер и беше шокиран от видяното, стана ясно, че системата, превърната в основа за сделка по бежанския въпрос, се пука по шевовете.

Бежанските лагери: Гърция не се справя със задачите

Властите в Гърция никога не са могли и все още не могат да организират и управляват по съответния ред бежанските лагери. Въпреки че ЕС предостави на Гърция финансова подкрепа и изпрати там свои сътрудници, нито Европейското бюро за подкрепа на миграционните процеси (EASO), нито Европейската служба за гранична и брегова охрана Frontex не успяха да окажат дългосрочна помощ.

Процедурите за предоставяне на убежище на гръцките острови, които бежанците нямат право да напуснат от момента на сключването на споразумение между ЕС и Турция, на теория трябваше да бъде изработена няколко дни по-късно или най-много седмици. На практика, обаче, това отнема много месеци, а понякога и години. Изслушването на току-що пристигнал на Лесбос бежанец по дело за предоставяне на убежище, ще се състои най-вероятно през пролетта на 2021 г. Проблемът не се решава дори и след увеличаване броя на персонала за сметка на сътрудниците от други държави на ЕС – стъпка, на която Брюксел възлагаше повече надежди.

Връщането на бежанци от Гърция в Турция – схемата не работи

Споразумението на ЕС с Анкара предвижда търсещите убежище, получили отказ, каквито са по-голямата част, да бъдат връщани в Турция. На практика, в съответствие с данните на Еврокомисията, до днес в Турция са експулсирани едва 2200 човека. Чия е вината, че не се изпълнява основна част от споразумението – Гърция или Турция, е трудно да се каже.

За всеки мигрант, на когото му е отказано убежище и е бил върнат в Турция, ЕС обеща да приема по един бежанец от Сирия. Очакваше се общият им брой да достигне 72 хиляди. Към днешна дата по тази квота от Турция в държави от Европейския съюз са пристигнали по-малко от 25 хиляди мигранти. Предвид, че в Турция има 3,6 милиона бежанци, това е капка в морето.

Държавите-членки на ЕС и досега не могат да се споразумеят за задължителния характер на принципа на разпределение на бежанците. Някои страни, между които не само Полша и Унгария, но и Ирландия, Великобритания и Дания, отказват да приемат бежанци от Турция. Най-много мигранти – 8 596 прие Германия. Така че е много ясно, защо Анкара упреква ЕС, че ангажиментът за сваляне на товара от Турция е изпълнен само в малка степен.

Всеки път, когато броят на бежанците на гръцките острови достигне критично ниво и местните туристически компании започнат да се оплакват от загуба в бизнеса, правителството в Атина разрешава в континенталната част на Гърция да бъдат изпратени няколко хиляди мигранти. Попадайки там, хората отново биват настанени в зле оборудвани лагери и или продължават да чакат молбите им да се разгледат, или се отправят по „балканския маршрут” с помощта на контрабандисти. През Босна и Херцеговина или Словения те се отправят към Централна Европа и изчезват безследно там или някъде по път.

Мигрантският поток се увеличава

Разбира се, данните не могат да се сравняват с 2015 – 2016 г., когато стотици хиляди мигранти пристигаха в Гърция и продължаваха към сърцето на Европа. Но през последните месеци броят на осмелилите се да пресекат границата на Гърция с Турция, отново започна да се увеличава. Има дни, когато в и без това претъпканите лагери, пристигат стотици хора. Сред тях няма толкова много бежанци от Сирия – в момента основният поток мигранти идва от Афганистан, за които в споразумението между ЕС и Турция не става въпрос.

Турция отдавна обвинява Евросъюза, че не изпълнява своята част от споразумението. Отчасти, вероятно, има право. Преговорите за безвизов режим за турците в ЕС попаднаха в задънена улица. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС са преустановени. Не помръдват от точката на замръзване и преговорите за реформа между Митническия съюз и Турция. Но турското правителство е раздразнено най-много от това, че обещаните 6 милиарда евро до 2022 г., предвидени за помощ за бежанците, според Анкара, се изплащат прекалено бавно.

Европейският съюз отхвърля тези обвинения. До момента са изплатени 2,4 милиарда евро. За да се ускори изплащането, в бъдеще парите ще бъдат превеждани директно на държавата. Досега сумата се даваше на различни хуманитарни организации, като по този начин ЕС искаше да гарантира, че парите ще отидат наистина в помощ на бежанците.

Говори се, че Турция е отслабила граничния контрол покрай брега, който трябваше да отблъсква нелегалните превозвачи, като така броят на лодките с бежанци може отново да нарасне.

Начин за сплашване на потенциалните бежанци

Министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер, след като посети Анкара и Атина, вероятно ще пролее няколко сълзи за съдбата на бежанците. Ако се вярва на източници от Министерството на вътрешните работи, обаче, от него едва ли трябва да очакват конкретни обещания за реална помощ.

Дипломати в Брюксел твърдят, че картината на страданията в бежанските лагери в Гърция са онова, което е необходимо, за да окажат сдържащ ефект върху потенциалните мигранти, очакващи в Турция шанса си да попаднат в Европа.

През юни 2018 г. държавните и правителствени ръководители на ЕС решиха, че е необходимо да бъдат „премахнати стимулите в началото на този опасен път”. Най-големият стимул, разбира се, е перспективата за достоен живот в Гърция или друга европейска държава.

В продължение на години държавите-членки на ЕС не могат да се споразумеят за реформата в своята миграционна политика и политиката за предоставяне на убежище и не проявяват солидарност по този въпрос. Затова в напреднали държави като Гърция и Италия едва ли скоро ще се промени нещо. Онова, което днес ни е много необходимо, е устойчива политика по въпросите на миграцията. /БГНЕС

-----------------------------------------------

Бернд Ригерт, „Дойче веле”.