Станислав Колев: Да обичаш София повече от себе си
Инж. Иван Иванов е една от най-ярките личности в историята на нашата столица, чиято звезда винаги ще трепти на нейния небосклон.
Жалко и обидно е за самите нас, че ние, вторачени в собствените си грижи, често загърбваме паметта за големите достойни българи, работили на великия градеж, наречен „Майка България“. Наредени в „Алеята на забравените“, сенките им гледат към нас. Те не жадуват нови лаври и аплодисменти. Настояват единствено да помним миналото си, защото бъдещето ни лежи върху паметта за него.
През октомври 2021 г. беше представена книгата ми КМЕТЪТ НА СОФИЯ инж. Иван Иванов (1891 – 1965 г.), издадена от Фондация „Трейс за хората“, с предговор на проф. Андрей Пантев. За нейното написване прекарах близо шест месеца в Държавния архив, изучавайки стотици запазени документи за живота на инж. Иван Иванов. Изчетох десетки страници от периодични издания от първата половина на миналия век, съхранени във фондовете на Националната, Софийската библиотеки и в дигиталния архив на БАН, прелиствах мемоари и дневници на бележити личности от политическия ни живот от онова време. Попаднах и на чудесния документален филм на Адела Пеева „Кметът“.
Ще се опитам накратко да разкажа за невероятната съдба на инж. Иван Иванов. Роден в Сливен на 2 юли 1891 г., той е второто от петте деца на майор Никола Иванов и жена му Екатерина. По-късно бащата е назначен в гарнизона в Стара Загора, а после и в софийския. Иван завършва Кадетското училище, през 1912 г. заминава за Германия, където следва хидроинженерство в Кралската Баварска политехника в Мюнхен. Момчето е сред най-бедните студенти, работи допълнително, за да посреща разходите си.
Пацифист по природа, отказва на баща си да продължи военната си кариера. Но когато започва Междусъюзническата война, у Иван надделява патриотичният дълг, той прекъсва образованието си, връща се в родината и през 1913 г. се записва като доброволец в армията, по време на която служи в инженерните части. Макар, че баща му загива в битката при Дойран, майка му настоява Иван да се върне в Мюнхен и да довърши образованието си.
След дипломирането си, през септември 1915 г., инж. Иванов е назначен на работа в пътно-паважното отделение на Софийската община. През 1917-та е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, в пионерните части и през януари 1918 г. заминава за фронта по време на Първата световна война. През есента на 1919 г. началникът на отделението „Водоснабдяване и канализация“ инж. Христо Танев го кани отново на работа в Софийската община. И от тук започва бляскавият път на хидроинженера Иван Иванов.
Столицата няма достатъчно вода и е въведен воден режим. Безразборно растат и се появяват нови квартали с бежанци от Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Започват епидемии, градът е пред изпитание. Проведени са многобройни изследвания на съществуващите водоизточници край София, но нито един от тях не дава решение на проблема. Тогава инж. Танев споделя с младия си колега почти налудничавата си идея до столицата да се доведат водите на Рила. Инж. Иван Иванов застава зад нея изцяло, въпреки, че мнозина от управляващите я определят като „фараонщина“.
Той се отдава на тази идея с целия си академичен опит и страст. Изпратен е от Софийската община да проучи опита на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Испания. Опознава големи хидроинженерни обекти, води десетки страници записки. След завръщането си в България обикаля хребетите и деретата на Рила, нощува в хижи, манастири и паланки и избира мястото за водохващането, където се събират Бели, Черни и Леви Искър. В едно от поредните му бродения из Рила инж. Иванов е записал в бележника си: „Навлизайки в дефилето, ние слушаме все по-ясно песента на Искровете, онази хубава мелодия на водата, която е дошла от големите върхове, където само лете ходи човекът и на пътя за морето разправя за хубостта на зимата, за красотата на вечерните часове, когато горят всички върхове в последните розови лъчи на гаснещото слънце, за неволята на сърните и дивите кози в тази люта зима и за сънищата на смразените утрини и русалките в горните рилски езера…“ Знак, че зад прагматичния характер на инженера Иван Иванов се крие чувствителна, лирична натура.
Следват дни и нощи пред чертожната маса заедно с колегите му от новосъздадената Дирекция за изграждане на Рилския водопровод, която той по-късно оглавява като директор. Проектът е завършен. Но откъде да получат финансиране от близо 600 милиона лева – страната е в икономическа криза, изплаща неимоверно високите военни репарации. И тук прагматичният инж. Иванов успява – заедно с кмета Иван Площаков и финансиста Добри Божилов внасят предложение в Народното събрание за създаването на национален фонд за борба с безводието, захранван със средствата от митническите такси. През 1925 г. парламентът приема Закон за строителството на водопровода „Рила-София“.
Да дръзнеш да влезеш в битка с непристъпната Рила, да уловиш бистрите и студени води на притоците на Искър и да ги доведеш до столицата не е обикновено предизвикателство. С помощта на опита на германска и италианска фирми, с труда на над 2 000 работници от околните села, минавайки през съдебни дела за отчуждаване на имоти, за осем години е изградено 70-километровото трасе на най-дългия за времето си водопровод в Европа. Излети са десетки хиляди кубически метра бетон, прокопан е най-дългият в тези години тунел с дължина 3 558 м, направени са 14 сифона, дюкери, акведукти, хиляди метри канали, подпорни стени.
Успоредно с всичко това, са построени и оборудвани двете ВЕЦ „Мала църква“ и „Симеоново“, които трябва да осигурят допълнителна електроенергия за София. На 23 април 1933 г. с водосвет и голямо тържество на стадион „Юнак“ Рилският водопровод е открит. От специално направено хидросъоръжение високо във въздуха руква гейзер с водата от планината, доведена до столицата. Добре е да помним, че и днес, когато отпиваме глътка вода от чешмата в къщи, дължим това на инж. Иван Иванов и неговите колеги, на смелостта на техния дух, на усилията и професионализма им.
На 24 май, пет дни след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., с указ на Негово Величество цар Борис III инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София. Малко пояснение: в политическата практика на Царство България не са се провеждали избори за местна власт. Всяка партия или коалиция, спечелила изборите за Народно събрание, предлага на Двореца и царят назначава кметове на градовете. Инж. Иван Иванов и 42-ят кмет на столицата след Освобождението.
Той е предложен на министър-председателя Кимон Георгиев от ген. Петър Мидилев, който оглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве в неговия кабинет. Мотивите, с които поставя кандидатурата на Иванов, са: липса на принадлежност към политически партии, висок професионализъм, организаторски способности, мъж с добро и неопетнено име.
Тук ще се опитам да представя най-важните моменти от кметуването на инж. Иван Иванов през 10-те години, в които заема този пост. Това не е никак лесна задача, заради това, че човек се изправя пред кипящ от енергия визионер за бъдещето на София, до болка самовзискателен, непримирим и честен до безкрайност – качества, които днес трудно срещаме.
Първата задача на новия кмет е да сложи ред и да извади наяве финансовото състояние на общината. Издава наредби: срещу корупцията в общинската администрация под страх от тъмничен затвор; за опазване чистотата на града срещу парични глоби; за премахване на просторите с пране по балконите. Модернизира и подобрява столичния трамваен транспорт, въвежда първите пешеходни зони по улица „Пиротска“ и булевард „Цар Освободител“. Създава Общинска полиция, Общинска банка, Спешна помощ, строи Общинска болница и инфекциозно отделение към нея. Общината приема програма за строителство на жилища за бедни и малоимотни граждани. Превръща столицата в туристическа атракция – в дните около 24 май всички, пристигащи от страната, получават намаления по БДЖ, в изложбените салони, хотелите, театрите, кината, футболните стадиони. Финансовите приходи на града рязко се увеличават. Провежда първите рекламни шествия по улиците на София, представящи и насърчаващи местните производители и занаятчии.
Кметът инж. Иван Иванов е продължител на започнатото от неговите предшественици. С убеждението, че историята на София не започва с него, той упорито надгражда наследеното от човека, когото най-много уважава и с когото го свързва искрено приятелство – ген. Владимир Вазов, кмет на столицата от 1926-та до 1932-ра година. В годините, в които инж. Иванов е начело на Софийската община, са завършени и открити повечето от знаковите сгради в архитектурата на днешна София. Това са Ректоратът, Централното управление на БНБ, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, Македонският научен институт, новият хотел „България“ и концертната Зала „България“, днешният Музикален театър, реконструкцията и разширението на Министерството на отбраната, сградата на културния дом „Славянска беседа“, сградата на Радио София, хотел „Балкан“ и днешния „Младежки театър“. По инициатива на кмета е построена и открита първата столична лятна къпалня „Мария Луиза“, прекръстена по-късно на „Република“. Негова е и идеята за създаването на паметника на патриарх Евтимий.
По предложение на инж. Иванов през 1937 г., на мястото на „Общински вестник“, започва да излиза сп. „Сердика“. С основна цел то да е публична трибуна за дейността на общината, то се превръща и в издание, в което публикуват творчеството си утвърдени и млади български писатели, изкуствоведи, театрални и музикални журналисти.
Кметът на София е мечтател, който знае как да осъществява бляновете си за превръщането на столицата в град-градина, за подчиняване на градската инфраструктура на изискванията на настоящето и бъдещето. След голям международен конкурс, в който участват най-изтъкнати урбанисти от цяла Европа, общината избира предложението на германския проф. Адолф Мусман за нов градоустройствен план, утвърден по-късно от Народното събрание. Част от него е осъществена до началото на войната - Южният, Западният и Северния парк, заложени в Пана Мусман, са останали и до днес за радост на софиянци.
Инж. Иван Иванов притежава и една особена чувствителност към културния дух на столицата. Започналата Втора световна война поставя на изпитание и творческата интелигенция. С цел да подпомогне изпадналите в нищета български писатели и художници, общината организира конкурс за новоучредената награда „София в книги и картини“ за произведения, посветени на столицата. Присъдени са парични награди, направени са откупки на живописни платна и скулптори.
Строителят на съвременна София е осъден да преживее разрухата на голяма част от сътвореното в годините на неговото управление. По време на англо-американските бомбардировки над столицата пред очите му се сриват и потъват в пламъци много от най-красивите сгради. Обикаля пламналия в пожари разрушен град, болезнено приема смъртта на всеки загинал жител на града. Дава всичко от себе си да се изградят бомбоубежища за населението, преживява болезнено гледката на колоните от софиянци, напускащи София при евакуацията след унищожителната бомбардировка на 10 януари 1944 г.
Датата 9 септември 1944 г. е времеразделът в живота на инж. Иван Иванов. Арестуван, хвърлен в Централния затвор без право на свиждане, той е осъден от т.нар. Народен съд през април 1945 г. на доживотен строг тъмничен затвор с отнемане на имуществото му. А то се състои единствено от скромна, двуетажна къща на бул. „Евлогий Георгиев“ на пресечката на улиците „13-ти март“ и „6-ти септември“, запазена и до днес. Къщата е построена през 1924 г. с банков заем за дом на младото семейство на родената в Германия Матилда Хинце и младия инженер Иван Иванов, които имат три дъщери. Затворникът е изпратен да копае въглища в рудник „Пирин“, местят го на други обекти.
Съдържанието на обвинителния акт е толкова несъстоятелно, че вероятно и неговите съставители са осъзнавали това. Кметът инж. Иванов бил провеждал „профашистка политика“ в управлението на София, не полагал грижи за спасяване на населението по време на бомбардировките и все лъжи от този род – очевидно, заръката на Партията е трябвало да бъде изпълнена на всяка цена и фашисткия кмет да бъде пратен в затвора.
Съдбата, все пак, се оказала благосклонна към затворника Иванов – присъдата е намалена на 15 години, а в края на 1947 г. е помилван и освободен. Заради способностите му на хидроинженер, проектирал и построил водопровода „Рила-София“, го назначават в „Енергохидропроект“, където става и главен инженер в екипа за строителството на язовир „Сталин“, сегашния „Искър“. На тържественото откриване на 6 септември 1954 г. не е поканен – той си остава „враг на народа“. Отнето му е и званието член-кореспондент на БАН. След пенсионирането си, участва в експертни съвети по хидроинженерни проекти, пише активно статии в специализирания печат. Умира в София през 1965 г.
За първи път в книгата „Кметът на София инж. Иван Иванов“ е публикуван неизвестен досега факт – че той е членувал в масонската ложа „“Зора“ от 1933 г. до 1940 г., когато Великата ложа на България е закрита по Закона за защита на държавата.
Докато проучвах живота и делото на инж. Иван Иванов, пред мен изникваха въпроси, които търсеха своя отговор. Той е назначен за кмет на София от Н.В. цар Борис III по предложение на Кимон Георгиев, министър-председател след преврата на 19-ти май 1934 г. Забранявайки всички политически партии в страната, правителството на Георгиев категорично е било решено да спре разграбването на държавната хазна от сменящите се непрекъснато кабинети, да се въздигане икономиката на страната по европейски образец. Това виждане за бъдещето на страната се споделя и от следващите правителства и министър-председатели. След военната и стопанска катастрофа след Първата световна война, през 1939 г, с много усилия и труд за развитие на икономиката си, България достига до второ място в Европа, след Австрия, по растеж на БВП и изживява най-големия си икономически разцвет преди Втората световна война.
През десетте години по време на кметуването на инж. Иванов, той работи успешно с 12 правителства, чак до 9 септември 1944 г. – нито едно от тях не го е отстранило от кметския пост. Не открих и още търся отговор на въпроса как се е случило това. Дали, защото се е опазил от изкушението да търси облаги от участие в политически игри и да трупа лично облагодетелстване? От онова, което научих за живота му, мисля, че духът му на възрожденец, който е носел, неговата отдаденост на добруването на столичния град и на софиянци, човешките му качества като принципност и честност са го запазили на поста му. /БГНЕС
---------------------------------
Анализ на журналиста Станислав Колев. Той е автор на книгите: София - от първия трамвай до последната спирка на метрото, Кметът на София инж. Иван Иванов. Текстът е предоставен от автора на Агенция БГНЕС.