Картините и кадрите от стари картички поражда носталгия в хората, станали свидетели на развитието и промяната на града. По техни думи стара София е била по-романтична, красива и подредена от сегашния град.
„За хора като мен София, днес, не е по-хубава, за младите, които са напористи и искат да преуспеят тук – може би да. Градът е претрупан. Има сгради къде ли не. Няма свободни места. Аз живеех на ул. "Бистрица" и срещу дома ми имаше разрушена сграда и градинка. Сега на това място има огромна кооперация", спомня си миналото Ценко Александров.
Мъжът помни казармата и началото на строителството на Националния дворец на културата (НДК) и споделя, че като служител в „Кремиковци” е участвал в изработването на някои от елементите, вложени в сградата на двореца.
Александров казва, че в годините предприятието е било обвинявано, че замърсява въздуха в града и сигурно е било така, но е убеден, че сега въздухът е много по-мръсен от тогава, защото сега градът е по-голям и в него се движат повече автомобили.
"Спомням си и въглищата по река Перловска към „Лозенец”. Помня как миеха улиците. Вървяха с едни големи колела, върху които бяха намотани маркучи и миеха”, добавя още той.
За Стела Бояджиева изложбата действа като машина на времето.
„Едно приятно чувство ме обзе от тази изложба. Има едно очарование в София, което днес го няма. Днес има други неща, по-различни. София тогава беше по-романтична, имаше по-малко хора, сега е много пренаселено. Днес човек не може да види нещата, които заслужава да се видят”, казва с тъга Бояджиева.
Тя е против заличаването на историята и събарянето на сгради и паметници. „Против съм да се рушат нещата, това е история. Грешка е, че разрушиха мавзолея. Това беше прекалена стъпка, това е история. То е било, не може да се забрави. Просто трябваше да стои и да се ползва за нещо друго”, убедена е тя и добавя, че въобще не трябва да има дебат за премахването или преместването на паметника на Съветската армия.