Стари софиянци: Столицата днес е прашна, презастроена и пренаселена

Софийската градска художествена галерия е с вход свободен днес и в неделя. Вниманието на посетителите ѝ приковава изложбата "Думи, образи, места", която проследява живота и развитието на столицата, отразени в творбите на поколения български художници. Своеобразната разходка из знакови места, сгради и събития в София минава през платната на Антон Митов, Никола Петров, Иван Гецов, Цанко Лавренов, Никола Танев, Златю Бояджиев, Дечко Узунов Текла Алексиева, Иван Кирков, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Кирил Прашков, Самуил Стоянов и др., предаде репортер на БГНЕС.

Картините и кадрите от стари картички поражда носталгия в хората, станали свидетели на развитието и промяната на града. По техни думи стара София е била по-романтична, красива и подредена от сегашния град.

„За хора като мен София, днес, не е по-хубава, за младите, които са напористи и искат да преуспеят тук – може би да. Градът е претрупан. Има сгради къде ли не. Няма свободни места. Аз живеех на ул. "Бистрица" и срещу дома ми имаше разрушена сграда и градинка. Сега на това място има огромна кооперация", спомня си миналото Ценко Александров.

Мъжът помни казармата и началото на строителството на Националния дворец на културата (НДК) и споделя, че като служител в „Кремиковци” е участвал в изработването на някои от елементите, вложени в сградата на двореца.

Александров казва, че в годините предприятието е било обвинявано, че замърсява въздуха в града и сигурно е било така, но е убеден, че сега въздухът е много по-мръсен от тогава, защото сега градът е по-голям и в него се движат повече автомобили.

"Спомням си и въглищата по река Перловска към „Лозенец”. Помня как миеха улиците. Вървяха с едни големи колела, върху които бяха намотани маркучи и миеха”, добавя още той.

За Стела Бояджиева изложбата действа като машина на времето.

„Едно приятно чувство ме обзе от тази изложба. Има едно очарование в София, което днес го няма. Днес има други неща, по-различни. София тогава беше по-романтична, имаше по-малко хора, сега е много пренаселено. Днес човек не може да види нещата, които заслужава да се видят”, казва с тъга Бояджиева.

Тя е против заличаването на историята и събарянето на сгради и паметници. „Против съм да се рушат нещата, това е история. Грешка е, че разрушиха мавзолея. Това беше прекалена стъпка, това е история. То е било, не може да се забрави. Просто трябваше да стои и да се ползва за нещо друго”, убедена е тя и добавя, че въобще не трябва да има дебат за премахването или преместването на паметника на Съветската армия.

Одобрява обаче събарянето на паметника „1300 години България” пред НДК, защото, според нея, той вече не е имал художествена стойност, а се е бил превърнал в руина.

И двамата твърдят, че в града не трябва безконтролно всеки да може да се заселва.

„Трябва да има определени условия, за да може да живееш в София. Всеки да дойде, ей така да живее тук, не е редно. Да вземем пример от Америка, които искат всеки желаещ да отиде да живее там да разполага с определени средства и образование. За нас е важно в София да идват по-високо образовани, защото те ще дадат облика на града. Той не може да бъде даден от хората, живеещи във Виетнамските общежития”, коментира Александров.

Според Стела Бояджиева връщането на т.нар. „жителство” е невъзможно в онзи му вид.

„По-скоро държавата трябва да осигури препитание на хората в малките градчета, защото те заради това идват в столицата. Сега като ги няма хората по празниците, човек диша по-спокойно”, убедена е Бояджиева.

В утрешния ден с вход свободен ще работят и галерия „Дечко Узунов” и галерия „Васка Емануилова”. /БГНЕС