Стефан Китанов: Нужни са по-сериозни мерки в областта на културата

Новото затваряне ще доведе до много по-труден рестарт в края на декември или през януари. Мерките са неизбежни, защото здравната ни система има лимити. Не разбирам защо има разделение между мерките в театрите и кината. Едните театри (вкл. оперни и филхармонични) могат да работят, а другите (кинотеатри) – не могат. Културата винаги е била встрани, макар и в бюджетната рамка за 2021 да са заложени малко повече средства спрямо други години.

Това заяви в интервю за БГНЕС Стефан Китанов, основател и директор на международния кино фестивал „София Филм Фест”.

Как ще се отрази вторият локдаун на киното и културния сектор като цяло? Остана ли културата в страни от дебата за икономическите мерки? Как протече последното издание на фестивала под знака на противоепидемичните мерки?

Отговорите на тези и още въпроси прочете в пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Г-н Китанов, как ще се отрази поредният локдаун на културния сектор и в частност киното?

Стефан Китанов: Негативно. С много усилия през есента започнахме да връщаме зрителите в киносалоните. И то при положение, че няма силни мейджърски заглавия с няколко изключения. Фестивалите Мастърс ъф арт, София Филм Фест и Синелибри помогнаха за това. Новото затваряне ще доведе до много по-труден рестарт в края на декември или през януари, защото не вярвам да има веднага нови зрителски филми в кината, а до февруари няма да има и фестивали, които да са стимул за интереса на публиката.

БГНЕС: Как оценявате мерките?

Стефан Китанов: Преди всичко те са неизбежни, защото се видя, че здравната ни система има лимити, които вече са достигнати и прехвърлени. Огромна благодарност към медиците и тяхната всеотдайност! Но според мен мерките закъсняха.

Трябваше да се затворим преди месец, когато заболеваемостта не беше толкова висока. Сега щяхме да почнем постепенно да се отваряме, медиците ни да не са така изтощени и здравна система да си е отдъхнала. Както направиха в Гърция, Чехия, Франция.

Не разбирам защо има разделение между мерките в театрите и кината. Едните театри (вкл. оперни и филхармонични) могат да работят, а другите (кинотеатри) – не могат. Това особено се отнася до малките кина, които са извън системата на моловете и разчитат на арт-програма при спазване на противоепидемичен протокол.

БГНЕС: Остана ли културата малко встрани от дебата за икономическите мерки?

Стефан Китанов: Културата винаги е била встрани, макар и в бюджетната рамка за 2021 да са заложени малко повече средства спрямо други години.

При представянето на новия бюджет не прочетох и веднъж да се спомене думата култура. Не мога да разбера защо се приоритизират сектори като туризъм, транспорт, ресторантьорство и се възползват от 80:20, а културният сектор, при който не се генерира печалба, продължава да се мъчи с 60:40?

Като цяло смятам, че са нужни по-сериозни мерки.

Инициативата на Министерството на културата да въведе структурна програма за подкрепа на професионални организации в областта на културата е много важна. Но тази програма ще помогне основно културни оператори, които поддържат скромен екип и развиват малки проекти. И причината е поставянето на тази подкрепа при условията на Регламент 1407 и правилото „де минимис”, с което се лимитират получените държавни средства от една организация в рамките на три години. По този начин се слага праг в подкрепата на активните културни организации, каквито сме и ние.

През последните 25 години успяхме да развием многостранна дейност в областта на киното и в сегашните условия решението за оцеляването на такива видими и ефективни структури е чрез целеви грантове от държавата. Правенето на сериозен международен кинофестивал, разпознаваем пред света, изисква изграждане и целогодишно поддържане на професионален екип, а издръжката на този екип не може да се осигури само от фестивала. Затова ние развихме дейности като разпространение, кинопоказ и пътуващ фестивал, които бяха ударени изцяло от пандемията.

Единствено държавата в момента може да компенсира загубите от невъзможността такива дейности да се случват или да са крайно ограничени.

БГНЕС: Как протича животът на артиста в дни на социална изолация?

Стефан Китанов: Хората на изкуството са чувствителни и професията им предполага общуване. Затварянето за някои ще доведе неминуемо до депресивни състояния. При други изолацията може да доведе и до креативност, особено ако видът изкуство предполага самовглъбяване и усамотеност.

Повечето от нашите дейности са свързани със споделяне на кино, пътувания, общуване с представители на филмовата индустрия по целия свят.

Липсва ми светът, липсват ми хората, приятелите, новите запознанства. В нашата област контактите и общуването са базата за надграждане и развитие.

БГНЕС: Как премина последното издание на „София Филм Фест“ под знака на противоепидемичните мерки?

Стефан Китанов: Положихме изключителни усилия да представим почти цялата си програма, както беше заложена през март, и го направихме достойно. Показахме 165 филма в три времеви периода – пролет, лято и есен. Някои филми ще представим и по-нататък. Благодарение на всеотдайността и невероятната вложена енергия на екипа ни успяхме да създадем фестивална атмосфера, в която не липсваха празнични моменти и общуване между автори и публика, което особено добре се получи при премиерите на българските филми. Имахме и международни гости. Активно присъствахме в медийното пространство и в социалната мрежа. Имахме и късмет в периодите, когато разположихме фестивала. Благодаря на всички институции и партньори, които ни подкрепиха и останаха с нас докрай, както и на авторите и екипите на българските филми и специалните ни гости, които се срещнаха с фестивалната публика.

БГНЕС: Кога и как ще свърши всичко това, запазвате ли оптимизма си за бъдещето?

Стефан Китанов: Винаги съм бил оптимист и съм се старал да гледам на живота откъм светлата му страна. Но не съм пророк.

Не знам кога ще свърши това, още по-малко как. Мечтая посланието на папа Франциск да се превърне в реалност: „Помислете си за деня, в който ще се върнем на улицата. Как ще се прегърнем отново, как ще ни зарадва да идем заедно на пазар. Да си представим как ще пием кафе до бара, ще разговаряме, ще се снимаме един до друг. Как всичко в момента ще бъде спомен, но самата нормалност ще ни се стори неочакван и прекрасен подарък. Ще обикнем онова, което досега ни се струваше дреболия. Всяка секунда ще стане драгоценна. Къпането в морето, слънцето до късно вечер, залезите, виното, смехът. Отново ще се смеем заедно…”. /БГНЕС