Стефан Стоянов: Гърция има повече танкове от Великобритания, Франция и Италия взети заедно

Когато говорим за Гърция, трябва да имаме предвид големите разлики във военно и дипломатическо отношение, които тя има с останалите балкански страни, включително България.

Нашите южни съседи имат изключително добра дипломация. Нейните цели остават относително неизменни и се определят от историческото битие, културата, цивилизационната насоченост на съвременната гръцка държава. По-интересното в случая е как тя реализира тези цели.

Поради изключително високото ниво на гръцката дипломация има теми, които не биха могли да бъдат квалифицирани като отворени. Те са подминават без да се отдава голямо обществено внимание на тях и гръцката страна много често ги решава по един благоприятен за нея начин, без това да предизвиква конфликти и някакво остатъчно негативно влияние в общественото съзнание.

Прочутият Коридор №8 е пример за начина, по който гръцката дипломация ефективно решава своите въпроси. Този въпрос не се поставя на отворено обсъждане, той не е в общественото пространство. От десетилетия гръцката страна не желае развитие на Коридор №8, защото този проект е в директна конкуренция с техния Егнатия одос, което, според интересите на Атина, е по-добрият начин Европа да бъде свързана с Близкия изток през Гърция.

Гърците работят не само на политическо, но и на техническо ниво в редица комисии и институции на ЕС и други международни организации. Бюрокрацията също може да подпомага или пречи на дадени решения, които се взимат на политическо ниво.

Гърция, за разлика от някои други балкански държави, също така е значителна военна сила. Страната разполага с повече танкове, отколкото Великобритания, Франция и Италия взети заедно. Тя има и силни ВВС с над 620 бойни самолета. По времето, когато бях посланик в Атина, тогавашният премиер след визита във Вашингтон обяви, че ще бъдат закупени 40 изтребителя F-16. Това не беше никакъв въпрос, докато в България виждате какво става само за няколко самолета – въпрос, който се обсъжда на всички нива.

Гърция е страна, която има самочувствието, че нейната история се изучава в развитите страни. Това е страна, където всеки гражданин знае, че езикът на Библията е гръцкият. Един голям процент от научните понятия, които използваме, са с гръцки произход. Гърците се придържат към древния принцип, че грък е този, който има гръцки обичаи, религия и образование.

В Гърция има една емоция към християнското минало на Балканите и към Византия, която според тях е средновековната гръцка държава. По същия начин, при формирането на гръцката национална идентичност, ценностната система се оформя от вечните неща, а те са свързани с духовното. Вечни са каноните на църквата. Нацията е вечна, а формата на държавното управление има преходен характер: в древността са съществували градовете-полиси, през Средновековието – Византийската империя, днес има парламентарна република. Има две различни думи – глава на нацията и държавния глава. Традиционно глава на нацията е вселенският патриарх, а в момента държавен глава е президентът на Републиката /преди няколко десетилетия беше монархът/. Константинопол, който извън Гърция наричат Истанбул, е столицата на нацията, а Атина е столицата на съвременната гръцка държава.

България няма ясна формулировка на интереса. В Гърция интересът е много по-ясно формулиран. Политическите партии са изключително обединени по отношение на националните интереси и цели, но се различават само по тактиката за тяхното постигане. В Гърция външнополитическите действия не се използват за вътрешнополитически тяснопартийни цели. Много ясно очертани приоритети, много ясно очертани външнополитически интереси и нито една политическа партия не си позволява да ги наруши. Изключително пагубно е за една държава, когато някой политик използва самоцелно външната политика за добиване на влияние вътре в страната. Ние в България, за съжаление, сме го наблюдавали в нашата съвременна история. /БГНЕС

-----------

Стефан Стоянов, политик и дипломат. Той е бил член на Националния координационен съвет на СДС /1989-1990 г./, участник в Кръглата маса /1990 г./, депутат в VII ВНС и посланик в Гърция /2002-2006 г./ Анализът е направен специално за БГНЕС.