Стефка Янорова: Осмелявам се да върна паметта за царица Елеонора

Името на царица Елеонора е мисия, за което трябва повече да се говори. Първо трябва да събудим паметта за нея, защото тя е направила за 9 години толкова, колкото не са направили много хора за десетилетия. Това заяви пред БГНЕС актрисата Стефка Янорова, която заедно с колегата си Йордан Алексиев представиха текста на пиесата „Царица Елеонора Българска“ на откритото пространство на Националния военноисторически музей в София.

„Мисля, че в тези времена имаме нужда от лични примери, а тя е точно такъв пример за себеотдайност, себеотрицание и пример за това как човек може да живее с кауза“, каза актрисата.

Голямата цел на Янорова е пиесата да бъде поставена на сцената на театър „Българска армия“.

„По-скоро се осмелявам да върна паметта за нея“, заяви актрисата, отговаряйки на въпрос дали намира нещо общо между нея и героинята ѝ.

Денят, в който пиесата беше представена в НВИМ, също не е избран случайно. На тази дата преди 104 г. царица Елеонора губи битката с болестта.

Коя е царица Елеонора?

След смъртта на първата си съпруга, на 28 февруари 1908 г. княз Фердинанд I се жени за Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Въпреки „синята си кръв“ царица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето човеколюбие и готовност да помага на нуждаещите се.

Идвайки в България, тя става инициатор и активен участник в редица значими начинания и има специален принос в благотворителността в страната. Тя е провъзгласена за покровителка на Българския червен кръст и ръководи дейността на редица благотворителни съюзи, дружества и организации. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк. При започване на Първата балканска война (1912 – 1913) е зачислена в Действащата армия с чин полковник.

По нейна инициатива и с нейни средства е изработено главното знаме на Македоно-одринското опълчение, което тя връчва в Пловдив на заминаващите за фронта доброволци. Подпомага дейността на Военната санитарна служба, обзавежда санитарен влак и няколко полеви болници и има лична заслуга за оказаната чуждестранна медицинска помощ на фронта и в тила.

През Първата световна война (1915 – 1918) организира акции за подпомагане на войнишките семейства и на сираците, осигурява безплатно лечение в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди. Умира в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква. Според последната ѝ воля всички нейни средства са завещани на сиропиталища и благотворителни дружества в България.

Посетителите на Националния военноисторически музей могат да видят парадния офицерски мундир от 24-и пехотен черноморски полк и пелерина, часовник, портмоне и книгоразделител, принадлежали на царица Елеонора. /БГНЕС