Знамена украсяват улиците на Турция, в едно с гигантски портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, който на 24 ноември 1934 г. приема от турския парламент фамилията – „баща на турците“.
„Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция“, казва преди десетилетия създателят и лидер на модерната турска държава.
Празненствата кулминират днес – денят в който преди 100 години Ататюрк официално провъзгласява Републиката след падането на Османската империя и Войната за независимост, водена от покойния лидер.
100-ата годишнина на републиката ще бъде отпразнувана по начин, подобаващ на „Века на Турция“ – доктрината на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Като част от отбелязването на празника, постиженията на Турция в различни области през последните 100 години, от отбранителната индустрия до културата, ще бъдат разказани чрез различни цифрови изложби и 3D дисплеи.
Визуално шоу с участието на дронове и фойерверки ще се проведе в Истанбул, а 100-годишният път на страната ще отекне на исторически места със специално светлинно шоу.
Освен това специална изложба, озаглавена „От миналото към бъдещето: Турския век“, ще бъде представена пред Културния център Ататюрк (AKM) на площад Таксим в Истанбул.
В Босфора 100 бойни кораба на Турция ще изнесат военен парад, какъвто е првдвиден и на сушата.
Победата във войната и раждането на Република Турция
Войната за независимост, ръководена от Мустафа Кемал Ататюрк, води до създаването на Република Турция на 29 октомври 1923 г.
Османската империя официално се разпада след Първата световна война. Във време, когато империята започва да отслабва и е позната като "Болният човек на европа", османците застават на страната на Централните сили, от които и България е част, в годините 1914-1918. Империята е изправена пред военно поражение, окупация и разпадане в последните месеци на кървавия конфликт с невиждани дотогава мащаби. Тя е разделена от Севърския мирен договор (1920 г.) Очертава се разчленяването на османските територии между съюзническите сили. Това води до широка съпротива сред турските националисти, които отхвърлят тежките следвоенни условия.
През 1920 г. в Анкара е създадено Великото национално събрание на Турция под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк - доказал се като изключително способен офицер от армията. Това събрание заявява, че е законното правителство на Турция и отхвърля властта на султана. Така започва турското национално движение, целящо да се противопостави на чуждата окупация. Последва войната за независимост на Турция от 1919-1922 г. Ататюрк, военен офицер и национален герой, повежда битка срещу окупационните съюзнически сили, включително гръцки, британски и френски войски от Антантата, както и срещу османските власти в Истанбул, които си сътрудничат с чуждите сили.
Решаващ момент във войната настъпва по време на битката при Сакария през 1921 г., когато турските сили, под командването на Мустафа Кемал, успешно отблъскват гръцкото настъпление. Това събитие бележи повратна точка във войната. Тази битка и продължаващият конфликт довеждат до дипломатически преговори, които в крайна сметка кулминират в Договора от Лозана през 1923 г. Той заменя Договора от Севър и признава суверенитета на Република Турция, като очертава новите граници на страната и осигурява международното признание на нейната независимост. Републиката бележи края на Османския султанат, Истанбул вече не е имперска столица, а като част от реформите, последният османски султан Мехмед VI е свален още през 1922 г.
Достойно място в света
На 29 октомври се отбелязва Денят на републиката, в който парламентът реформира конституцията, за да промени системата на управление.
„Господа, утре ще провъзгласим републиката!“, казва Ататюрк пред близкия си кръг един ден преди прокламацията на 29 октомври 1923 г. По-късно парламентът пристъпва към гласуване на поправката и след скандирания „Да живее републиката“, тя е одобрена. Мустафа Кемал е избран за президент на Република Турция с единодушие от 158 депутати. Денят на републиката се чества от 1925 г. насам.
Въз основа на наследството на полупарламентарна система през последните години на Османската империя, новата република въвежда по-широки демократични реформи в страната и Ататюрк е приветстван като велик държавник, на когото се приписва възстановяването на една опустошена страна с нови идеали, светско управление и модернизация.
В първото си обръщение към парламента след бурни аплодисменти президентът Ататюрк благодари на депутатите и приветства поправката за обявяване на републиката с думите: „С усилията си Република Турция ще докаже, че е достойна за мястото, което заема сред световните държави. Винаги ще вървим напред заедно с любовта и доверието на нацията. Република Турция ще бъде щастлива, успешна и победоносна", казва Ататюрк пред парламента преди 100 години.
Ататюрк и България
Ататюрк е далновиден политически и военен водач и човек с характер, на когото турците се възхищават до днес и се стремят да приличат на него. Той е известен с това, че е на фронтовата линия на битките, че обича животните и че осиновява деца, включително Сабиха Гьокчен, която е първата жена боен пилот в Турция и света и става символ на овластяването на жените в младата турска република.
Основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк е тясно свързан и с България. Той служи като военен аташе в София от 27 октомври 1913 г. до 2 февруари 1915 г. Ататюрк също така постъпва в Битолското военно училище през 1896 г. - средно тригодишно военно училище, функционирало до 1913 г.
Всеизвестна е голямата любов на елегантния турчин с френски маниери и българката Димитрина - Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. Любов, която се оказва невъзможна, заради войните, политическата обстановка и несъгласието на българския генерал да даде ръката на дъщеря си на Кемал.
През десетилетията след края на Първата световна война, България и Турция развиват активно двустранните си отношения.
Малко познат исторически факт е, че на 10 юни 1924 г. в Анкара започват преговори за подписване на споразумение между Турция и България. Българската страна е представена от посланик Симеон Радев, а Турция от заместник-подсекретаря на Министерството на външните работи Тевфик Кямил бей и правния съветник на министър-председателя Мюнир бей. На 18 октомври 1925 г. е подписан договорът, наречен „Договор за приятелство между България и Турция“.
На 1-6 декември 1931 г., делегация, водена от българския министър-председател Никола Мушанов, посещава Турция. Мустафа Кемал на една от срещите заявява: „Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, е и против Турция“. Вечерта на същия ден министър-председателят Исмет Иньоню произнася реч на вечерята в чест на българската делегация и казва, че отношенията между двете страни са на високо ниво.
Освен че е успешен военен лидер, Ататюрк осъществява серия от широкообхватни реформи с визията за модернизиране на Турция. Те включват политически, правни, културни и обществени промени, насочени към превръщането на Турция в светска и западно ориентирана нация. От премахването на фереджетата и установяването на светско управление, до превръщането на храма Св. София в музей, Ататюрк дава началото и посоката на новата държава и остава символ за безброй поколения. /БГНЕС
