Стоян Райчевски: Екзарх Антим I положи камъка на нова България

Екзарх Антим I (1816-1888 г.) е в основата на съвременната българска държава, защото благодарение на неговите усилия ние постигаме първата българска изява като общност.

Екзархия, за чието учредяване той има особено голяма заслуга, обединява всички българи от цялото българско землище.

Роденият в Лозенград със светското име Атанас Чалъков има наистина впечатляваща фамилия. Неговата сила идва от майка му. Баба Гена е уважавана и авторитетна жена, общественичка, майка и героиня. Зад всеки един български герой стои една велика българска майка.

Ако не беше Екзархията и Антим I, който да я оглави, едва ли днес щяхме да имаме тази мощна духовна опора. И в изгнание, и на висок пост през цялото време той се стреми да помогне за образованието на българите. Не само училищно образование, но и в областта на изкуствата. Екзарх Антим I е един универсален човек, имал е усета, че на България ще й трябват млади хора, образовани в различни посоки. И духовници, и учители, и писатели.

Антим I е актуален и днес, когато имаме до отстояваме и защитаваме нашето културно и историческо наследство в проблема, който е създаден с присъединяването на РС Македония към ЕС. Без него нямаше да имаме тази база да отстояваме нашата историческа истина, нашата история.

Най-трудните моменти в живота му са тогава, когато е трябвало да взима решения дали да отстъпи или не. Екзарх Антим I е бил много притискан, както от Вселенската патриаршия, така и от османската власт. Той не е бил екстремист, а доста балансиран духовник, с което е печелил. Когато е трябвало да казва не, го е правил много внимателно и е отстъпвал до там, докъдето може да се отстъпи и пред гръцкия патриарх, и пред Високата порта. Поради тази причина някои негово съмишленици дори го обвиняват в съглашателство, което много го огорчава.

Всъщност, Екзарх Антим I излиза коравият. Той отстъпва до момента до който може да се отстъпва и след това заявява категорично не. С позициите си печели огромно уважение.

Освен държавник и духовник, неговото дело има огромно значение за развитието на съвременната българска култура. Чрез Екзархията той съдейства за развитието на училищната и читалищна мрежа, модернизира се българската култура, издават се вестници, обучават се учители, които преподават български език и ограмотяват нашия народ.

След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието. По настояване на Високата порта е освободен като екзарх и изпратен на заточение в Анкара. Получава амнистия през март 1878 г.

След Освобождението виждаме Антим I в една друга функция. Българите оценяват неговите заслуги и разбират, че той е човекът, който трябва да положи камъка на новата българска държава и го избират за председател Учредителното и Първото Велико народно събрание през 1879 г.

Последният си подвиг извършва малко преди да почине по време на Сръбско-българската война. Антим I, който по това време е видински митрополит отказва да напусне обсадения от сърбите град с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“…

Екзарх Антим I е колосална фигура във всяко едно отношение. /БГНЕС

------------

Стоян Райчевски, обществени и историк. Народен представител от СДС в три парламента. Автор на книгата „Екзарх Антим Първи“ от поредицата „Дълг и Чест“ на издателство „Захари Стоянов“, чието премиера се състоя на 1 февруари в книжарница „Тракия“. Анализът е направен специално за БГНЕС.