Стоян Ватралски – харвардският радетел на българската кауза

Стоян Ватралски – първият българин, завършил Харвардския университет през 1894, е пламенен защитник на българската национална кауза в Македония. Благодарение на неговата родолюбива дейност англо-саксонският свят в лицето на САЩ и Великобритания започват да се отнасят със симпатии към българското дело в Македония. Това се казва в анализ за големия българси родолюбец, подготвен от екип на Агенция БГНЕС.

Стоян Ватралски (1860-1935 г.) е крупен интелектуалец-енциклопедист. Той е едновременно историк, теолог, педагог, психолог, писател и поет. Неговото творчество е събрано в 17 тома. То е оригинално и самобитно, получило е заслужена оценка още навремето от най-големите представители на българската духовност – Иван Вазов, Иван Шишманов, Стоян Михайловски и др. За съжаление, след 9 септември 1944 г. Ватралски е незаслужено забравен и единици са чували за него.

„Стоян Ватралски е един от първите представители на българската следосвобожденска интелигенция, който пренесе американската образователна система в български условия, онзи интелект, който формираше тази образователна система и я вгради в следосвобожденската българска културна реалност“, заяви пред БГНЕС проф. Трендафил Митев, изследовател на българската емиграция в Северна Америка в края на XIX и началото на XX век.

От Вакарел до Харвард

Ватралски е роден в една от махалите на Вакарел – Семковци. Баща му е притежавал стада с овце, майка му е била една от най-образованите и интересни жени във Вакарел. Ватралски е изключително ученолюбив и получава възможност да се образова при американските мисионери в Самоков. През 60-те и 70-те години на XIX на територията на България, която все още е част от Османската империя, действат американски протестантски мисионери, които изграждат съвременни училища и имат огромна заслуга за развитието на българската интелигенция. По това време България е буквално вратата на Америка за Европа, тя е първата земя, с която започва американското културно и политическо проникване на Стария континент.

Именно с подкрепата на американските мисионери Ватралски заминава през 1884 г. в САЩ, където първоначално изучава английски език, а след това завършва Теологическо училище.

Младият Ватралски е прекрасен оратор. Той обикаля Америка и изнася лекции по религиозни въпроси, но също така никога не забравя своята родина България.

През 1892 г. той постъпва в Харвард. Там той написва химна на завършващите бакалаварската степен на най-престижния американски университет, който се изпълнява и до ден-днешен.

В защита на българска Македония

Престоят на Ватралски в САЩ съвпада с национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракция, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/. В София се учредява Върховния македонски комитет, който е легална организация.

Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, започват да проявяват жив интерес към онова, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 г. група български студенти, между които е и Стоян Ватралски създават първата българска патриотична структура в Северна Америка в САЩ - дружеството „България“.

Те следват в различни университети, разпръснати из територията на САЩ и по тази причина не са в състояние да се събират често. Налага се практиката да се срещат всяка година по време на лятната ваканция в Ню Йорк, за да обсъдят какво е направил всеки един от тях през изминалия период, разработват се нови идеи и разбира се, всеки поема отново пътя в сферата на своята обществена дейност.

В средата на 90-те години, когато Върховният македонски комитет е много активен, Стоян Ватралски и изобщо членовете на дружеството „България“ установяват връзка с него. Върховният комитет е легална политическа организация, която се бори за автономия на Македония по пътя на реформите, да се изпълнени чл. 23 на Берлинския договор, докато ВМОРО е нелегална революционна въоръжена организация. Следователно дружеството „България“ не може да поддържа връзка с ВМОРО, тъй като това би било в противоречие с американската конституция и затова те установяват връзка с Върховния комитет.

„Видял съм лично поне три писма на Стоян Ватралски до негови познати в София, с които той иска програмните документи на Върховния комитет, за да може, буквално така се изразява „за да мога да разработя цялостна доктрина как ще се решава Македонският въпрос в перспектива“, разказа проф. Митев.

В поредицата от статии, сказки, които той реализира в края на XIX век, Стоян Ватралски доказва, че Македония е част от българското етническо землище, а славянското християнско население, което живее там, е част от българската нация. Той дори призовава американски езиковеди, ако желаят да се явят на терен и да установят езиковата идентичност на езика, който се говори в свободното Княжество България и поробената Македония.

Така Стоян Ватралски е един от хората, които са направили най-много, за да запознаят американското обществено мнение с Македонския въпрос.

„И ако по-късно президентът Теодор Рузвелт през 1903 –1904 г. оказа въздействие върху американската дипломация в Цариград да се наложи на султана провеждането на реформи, които не бяха проведени напълно, подготовката на американското общество и политически мисъл за това начинание беше извършена от българската родолюбива студентска емиграция, включително и от Стоян Ватралски“, подчерта проф. Митев.

Мисия Лондон

След 1900 г. Ватралски се завръща в родината и продължава да следи развитието на обществения живот. Той има особено голям принос за пропагандирането на българската кауза в англосаксонските страни по време на войните за национално обединение 1912-1913 г.

Когато избухва Балканската война Ватралски е почти 50-годишен и не може да отиде на фронта. Той поставя въпроса пред отговорните български държавници да му помогнат да отпътува за Англия, където да разгърне активна пропагандна дейност в полза на българската кауза. За него е пределно ясно, че се решава Източният въпрос и Обединеното кралство ще играе активна роля в този процес.

В края на краищата, благодарение на съдействието на негови познати, той успява да получи заем като залага къщата си и с тези пари той заминава и близо 9 месеца от октомври 1912 г. до към юли 1913 г. пребивава във Великобритания. Там се среща с много видни английски общественици, сред които внукът на бившия премиер Уилям Гладстон. Благодарение подкрепата на тези хора, той организира една обиколка в значими английски центрове, където държи речи по Българския въпрос. Темите му са: Защо България отвори войната, ролята на България за установяването на траен мир на Балканите, защото се разпада Османската империя.

„От гледна точка на българските фактори и на българската политика, Ватралски е човекът, който подготви в много сериозна степен английското обществено мнение, така че по време на преговорите април-май 1913 г. Англия да бъде толерантна и България да получи един Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., който беше най-голямата придобивка на нашето отечество в хода на националноосвободителното движение“, подчерта проф. Трендафил Митев.

По този договор България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на около 35-40 км от Цариград с голям излаз на Бяло море. В този смисъл Стоян Ватралски действително разгръща една безукорна патриотична дейност, която по същество дава траен резултат.

Незаслужено забвение

Ватралски е протестант, заради което е незаслужено критикуван още приживе. Това много му е тежало и той никога не се е примирявал с подобни критики, още повече, че патриотизмът и любовта към родината са били доминиращите в неговия характер и обществено поведения.

След 9 септември 1944 г. е пределно ясно – един американски възпитаник, протестант в условията на Студената война, не можеше да бъде добре приет в българското общество, неговата литература е забранена. Положени са много целенасочени усилия от новата власт, за да се заличи неговата духовна следа в българското обществено пространство.

„Моят корен е от Вакарел и аз се интересувах още като студент и исках да прочета някои негови неща. Те бяха сложени в специален фонд. На читалището във Вакарел, той е подарил преди смъртта си 17-те тома събрано творчество, от които аз открих само две книги. Значи след 1944 г. е станала чистка и в читалището, книгите са били буквално унищожени“, заяви проф. Трендафил Митев.

Днес когато нещата са съвършено различни е време да извадим от забвението този наистина бележит интелектуалец и енциклопедист на следосвобожденското българско общество. Неговите нравствени, поучителни, исторически, патриотични четива могат само да бъдат от полза на нашето общество. /БГНЕС