Столичани: Да носим Апостола в сърцето си всеки ден

На 18 февруари прекланяме глава пред един от най-достойните българи, живели някога – Апостола на свободата Васил Левски. От рано тази сутрин, възползвайки се от слънчевото време, много жители и гости на столицата минават през неговия паметник, построен на лобното място на Левски в София, за да оставят цвете и отдадат необходимата почит към живота и делото му.

Кратка анкета на БГНЕС показва мнението на някои от тях за това как е редно да почитаме днес паметта на Апостола, в навечерието на редицата възпоменателни церемонии в цялата страна.

Едни смятат, че паметта на Васил Левски трябва да се отбелязва по възможно най-тържествения начин. Други пък считат, че това трябва да става тихо и скромно, както е живял и Апостола, а според тях за това е достатъчно минута мълчание и едно цвете.

Всички обаче са категорични в едно – за Васил Левски не трябва да се сещаме само на няколко знакови дати от нашия исторически календар, а да се вслушваме в неговите завети и да пазим спомена за героичните му подвизи целогодишно.

„Паметта на велик човек, какъвто е Васил Левски, трябва да бъде почитана подобаващо. Трябва да има тържества из цялата страна, да се прави водосвет в негова памет, да се изнасят речи“, сподели пред камерата ни млад мъж, дошъл да положи цвете пред паметника. „Под подобаващо, трябва да разбираме без скандали и дребнавите опити на различни хора да се възползват от тази слава за собствена изгода“, допълва неговата приятелка.

Пред паметника срещаме възрастния Петър Герговски, който толкова е запленен от историческия разказ за живота и делото на Васил Левски, че е посветил на тях стихотворение. Двамата с приятеля му Цанко всеки път идват с цветя, защото така изразяват дълбокото си преклонение. „Левски заслужава, защото той отдава живота си на организацията за освобождението на България от турско робство“, единодушни са те.

„В днешно време нищо не се зачита. Това важи най-вече за младите, които трябва да взимат пример от възрастните. Ако не е бил Васил Левски, сега ние няма да бъдем България“, казва млад тийнейджър, също дошъл с цветя в знак на признателност.

„Можем да почитаме паметта му всеки ден, стига да имаме нужното възпитание, което най-напред получаваме в семейството. Оттам нататък за това може да се погрижи училището. Всеки от нас, във всеки един ден, може да носи Апостола в сърцето си, стига да иска“, споделя Василена Илиева. Темата за нея е по-специална, защото тя е преподавател по история в училище и вижда как много хора не познават достатъчно добре делото му. За пример тя дава ценната информация, която се съдържа в неговата кореспонденция, както и много унищожени документи. Противопоставя се и на тезата, че предателят на Левски е поп Кръстьо, което определя като един от най-големите митове в историята ни.

Други пък считат, че е по-добре да отбелязваме рождението, вместо кончината на Апостола. „Смятам, че на 18 юли, когато той е роден, тогава трябва да се отбелязва. Когато умира, тихо и кротко всеки да си запали свещ, било в църква или пред паметника му“, смята Иванка Метева. Тъй като е от Ловеч, от малки тя води сина и дъщеря си на паметника на Васил Левски в града, но според нея младите в днешно време не четат и не знаят достатъчно. „Има млади хора, които на мен могат да ми бъдат внуци, а ме питат: „Къде отиваш с тези цветя. Какво е днес?“ На мен ми е много обидно. Това зависи и от домашното възпитание и родителите“, сподели още тя. /БГНЕС