Стотици тичат сред кал и храсти на стадион „Раковски“ в София

Стадион „Раковски” в столичния квартал Иван Вазов е една от емблемите на София от близкото минало, която днес е жалка картинка, потънала в разруха. А деца, които искат да тренират и тичат има, има много.

Спортът е здраве. Една добра изтъркана фраза, която знаят и децата. Или пък, че спортът е в основата за здравата нация. Последните години обаче сякаш спортът остана на заден план за сметка на компютъра или телевизионната игра. Не са малко, все още такива подрастващи, които търсят места да потичат по няколко часа. А местата в големите градове стават все по-малко или практически неизползваеми.

В София например места за свободно тичане се броят на пръстите на едната ръка. А стадиони с лекоатлетически писти на открито са два – „Раковски“ в столичния квартал Иван Вазов и „Септември“ в Красно село. Две емблеми на града от близкото минало, които днес са жалка картинка, потънали в разруха. Деца не липсват, напук на рушащите се скамейки и на калта по пистата, предава репортер на БГНЕС.

На „Раковски“ обикновено събота и неделя идват стотици деца, които активно практикуват лека атлетика, спорно ходене, футбол или просто въртят по някоя друга обиколка на терена, каза за БГНЕС Георги Календеров, който се е заел с каузата на добра воля безвъзмездно да поддържа в добро състояние тревната площ и пространството във вътрешността на стадиона. Самият той е активно практикуващ спорт, както и неговият внук. „Стадионът е пълен винаги със желаещи, има и гимнастици“, които постоянно тренират“.

Принципал на стадиона е МВР, което е отдало на концесия терена на футболната школа на „Левски Раковски“, в която спортуват 300 деца. Тренират на единствения терен, а за тактически и бегови упражнения използват разрушените трибуни, в които от години не е влизал човешки крак, обрасли с храсти и дървета.

Пари няма, всеки със собствени средства помага, за да тичат желаещите.: „Знаем, че тоя стадион е на МВР, но хората не ги вълнува. Единствено техните си неща - уреди за кучешка подготовка и провеждането на изпити за пожарната, полицията, „Гранична полиция“.

Жалка картинка е стадионът, изпуснат още преди десетина години. За пари и поддръжка никой не говори, каза още Георги на фона на стърчащите железа.

„Все пак нещо направихме, за да има къде да тичат децата. Ако бяхте видели преди 5 години какво е, нямаше да стъпите – то беше гробница“, спомня си той и завършва с оптимизъм, че е нужно малко повече внимание от страна на министерството за благото на всички онези, които искат свободно да потичат, да се отърсят от ежедневния делничен стрес, или просто за здраве… в мисълта за една силна и спортна нация, така както навремето се казваше и се гордеехме. /БГНЕС