Страните от ЕС дават зелена светлина на спорен закон за природата

Държавите-членки на ЕС постигнаха съгласие по важен закон за възстановяване на природните местообитания в Европа, въпреки че ключовият текст е изправен пред допълнителни предизвикателства в Европейския парламент, предаде АФП.

Миналата година Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предложи закона, който ще принуди 27-те държави членки да въведат мерки за възстановяване на поне 20 % от сушата и 20 % от моретата на ЕС до 2030 г.

Проектът предвижда също така, че до 2050 г. трябва да има подобни мерки за всички увредени екосистеми, включително за горите, които се нуждаят от възстановяване.

27-те държави членки постигнаха съгласие по проектозакона по време на среща на министрите на околната среда в Люксембург.

Съгласно предложението, съобразено с историческото споразумение за биологичното разнообразие, подписано на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие миналата година, държавите от ЕС трябва да предприемат мерки до 2030 г. за възстановяване на 30 % от местообитанията в екосистемите, които са в лошо състояние, след това 60 % до 2040 г. и 90 % до 2050 г.

Шведският министър на околната среда Ромина Пурмохтари заяви, че Швеция, която е ротационен председател на ЕС, "вярва, че сега сме намерили правилния баланс".

"Това е добър закон", заяви германският ѝ колега Щефи Лемке. "Ясно е, че селското стопанство и горската икономика зависят от това природата да остане непокътната", добави той.

Споразумението смекчава някои от първоначалните предложения с по-голяма гъвкавост, но въпреки това беше приветствано от екологичните групи.

Отстъпките, обаче, не бяха достатъчни, за да убедят някои държави-членки като Австрия, Белгия, Нидерландия, Полша и Швеция, които отказаха да подкрепят закона.

Скандинавските страни са загрижени за въздействието върху мощната горска промишленост, докато Нидерландия искаше да се обърне по-голямо внимание на интензивните земеделски райони или гъсто населените региони.

В парламента на ЕС десните и крайнодесните членове на ЕП се противопоставят остро на проектозакона, който според тях може да застраши селскостопанското производство.

Най-голямата партия в парламента, ЕНП, не успя да спре одобрението на закона миналата седмица, но той ще бъде подложен на напрегнато гласуване от органа през юли, което поставя под риск възможността за започване на преговори между държавите-членки и евродепутатите за одобряване на окончателния закон. /БГНЕС