Задължителната за трапезата на Бъдни вечер питка символизира тялото на Христос. На Тайната вечеря той разчупва хляба и го дава на апостолите за спасение на душите им, затова и в молитвата „Отче наш“, са казва „насъщният ни хляб“. Въз основа на народопсихологията, хлябът бива украсяван. „Ежедневните хлябове не са били украсявани, но за да се знае, че е празничен и че е народен, точно направен за празника, българският народ го украсявал с гроздове, което символизира плодородие“, обясни духовното лице.
На Бъдни вечер трапезата се прикадява от главата на семейството – мъжът, който е глава на домашната църква, както и цялата къща, и се произнася молитва – „Отче наш“ или тропарът, който разказва за раждането на богомладенеца. Този ритуал символизира благоуханната жертва към Бог, а самият тамян е смолата от дървото кедър, което израства в Ливан. „Църквата се дели като клетките на човешкия организъм, всеки един християнин е клетката, семейството е домашната църква, а тук, в храма, е общата църква. Всички се събираме в единомислие, да се молим пред Божия престол за благоденствие, за прошка на греховете ни и за мирен живот, в който да прекараме земните си дни“, уточни свещеник Стоименов.
В навечерието на Рождество свещеникът пожела на хората да бъдат живи и здрави, да няма вече суета и здравословното ни състояние да се подобри, всеки да си върши делата и да прави повече добрини, да посещаваме повече храма, не само на големите празници, а всяка неделя, да благодарим за всичко, което нашият Бог ни е дал и с негова помощ да преодоляваме всички изпитания, „защото християнството се живее“. Да има световен мир, да няма глад и болести – за това се моли българската църква.