Светът през 2022 г. - поредна година на предизвикателства пред човечеството
На прага на новата година светът е изправен пред редица обезсърчителни предизвикателства: възраждащата се пандемия от Covid-19, климатичната криза, борбата между демокрацията и авторитаризма, хуманитарните кризи, масовата миграция и транснационалния тероризъм. Съществува риск от нови междудържавни конфликти, изострен от разпадането на международния ред, основан на правила, и от разпространението на смъртоносни автономни оръжия. Като цяло, за повечето хора на Земята - и за шепа хора в космоса - 2022 г. ще бъде още една година на живот в опасност.
Близкият изток
През 2022 г. събитията в Близкия изток отново ще заемат водещо място в световните вестници - но както по положителни, така и по отрицателни причини. Повод за оптимизъм е Световното първенство по футбол, което започва в Катар през ноември. За първи път арабска или мюсюлманска държава е домакин на турнира. Очаква се то да даде сериозен тласък на региона на Персийския залив по отношение на бъдещия бизнес и туризъм, а вероятно и на по-отворени и прогресивни форми на управление.
Но изборът на Катар, засенчен от обвинения в корупция, беше спорен от самото начало. Неговата история в областта на правата на човека ще бъде подложена на засилен контрол. Третирането на нископлатените работници мигранти е друг проблем. "Гардиън" разкри, че откакто Катар получи разрешение от ФИФА през 2010 г., са загинали най-малко 6500 работници, убити при изграждането на седем нови стадиона, пътища и хотели, както и на ново летище.
Опасенията ще продължат да бъдат свързвани и с нелибералното отношение на Катар към свободата на словото и правата на жените и ЛГБТ+ в страна, в която все още е опасно открито да се критикува правителството и където хомосексуализмът е незаконен. Анализаторите обаче предполагат, че повечето фенове няма да се фокусират върху тези въпроси, което може да превърне Катар 2022 в най-успешния пример за "измиване чрез спорта" досега.
В регионалния дневен ред ще доминират по-познати теми. На първо място е въпросът дали Израел и/или САЩ ще предприемат нови военни и/или икономически стъпки, за да ограничат опитите на Иран, които Техеран отрича, да придобие капацитет за създаване на ядрени оръжия. Израел заплашва с въздушни удари, ако бавно развиващите се преговори за съживяване на ядреното споразумение от 2015 г. се провалят. Дори футболните фенове не могат да игнорират една война в Персийския залив.
Вниманието ще бъде насочено към авторитарния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган, чиято неоислямистка партия ПСР ще отбележи 20 години на власт през 2022 г. Управлението на Ердоган става все по-репресивно у дома, а агресивната му външна политика, споровете с ЕС и САЩ, временният сговор с Русия за Сирия и хроничното лошо икономическо управление могат да имат непредвидими последици.
Други горещи точки вероятно ще бъдат Ливан, който е на ръба да се превърне в провалена държава, подобно на разкъсваната от войната Йемен, и все по-хаотичната Либия. Трябва да се обърне голямо внимание и на Палестина, където непопулярният президент Махмуд Абас отлага изборите, насилието от страна на израелските заселници и заграбването на земи на Западния бряг, както и липсата на активен мирен процес - всичко това се очертава като сериозен проблем.
Азиатско-тихоокеански регион
Погледите на света ще бъдат насочени към Китай в началото и в края на годината, а вероятно и през междинния период. Зимните олимпийски игри ще бъдат открити в Пекин през февруари. Но решаващият за спортните фенове въпрос кой ще оглави класацията по медали може да бъде засенчен от дипломатическия бойкот от страна на САЩ, Великобритания и други държави в знак на протест срещу серийните нарушения на човешките права в Китай. Те се опасяват, че игрите могат да се превърнат в пропагандно мероприятие на Китайската комунистическа партия.
Другият важен момент ще бъде 20-ият национален конгрес на ККП, който ще се проведе в края на годината. Президентът Си Цзинпин се надява да получи безпрецедентен трети петгодишен мандат, който, ако бъде постигнат, ще затвърди позицията му на най-могъщия китайски лидер след Мао Дзедун. Ще има и борба за висши постове в Политбюро и Постоянния комитет на Политбюро. Не е задължително всичко да е в полза на Си.
Западните анализатори се разминават рязко в мненията си за това доколко сигурна е позицията на Си. Забавящата се икономика, дълговата криза, застаряващото население, огромните предизвикателства, свързани с околната среда и климата, както и опитите на САЩ да "сдържат" Китай чрез присъединяване на съседни държави - всичко това оказва натиск върху Си. Въпреки това, при сегашното положение на нещата, през 2022 г. вероятно ще продължим да наблюдаваме яки опити за разширяване на глобалното икономическо и геополитическо влияние на Китай. Военна атака срещу Тайван, който Си се е зарекъл да завладее отново с всички средства, може да промени всичко.
Индия, най-големият регионален конкурент на Китай, може да продължи да се пъчи с тежестта си на световната сцена. Според някои оценки, в този важен от символична гледна точка момент, нейното общо население скоро може да достигне или да надхвърли 1,41-те милиарда души на Китай. В същото време раждаемостта и средният размер на семействата в Индия намаляват. Не толкова символични, а по-скоро опасни са нерешените гранични спорове в Хималаите между тези две гигантски съседки, които доведоха до насилие през 2020-21 г. и отразяват по-широко влошаване на двустранните отношения.
Популярността на Нарендра Моди, авторитарния министър-председател на Индия, напоследък спада заради пандемията и вялата икономика. Той беше принуден да направи смущаващ завой по отношение на "реформата" в селското стопанство и е обвиняван, че използва законите за тероризма, за да заглуши критиците. Неговата партия BJP ще се опита да си върне загубените позиции в поредица от щатски избори през 2022 г. Политиката на Моди за укрепване на връзките със Запада, пример за което е четворния алианс (Индия, САЩ, Япония, Австралия), вероятно ще бъде засилена, което ще увеличи дискомфорта на Китай.
На други места в Азия жестоките репресии в Мианмар и отчаяното положение на афганистанския народ след превземането на страната от талибаните вероятно ще предизвикат повече западно извиване на ръце, отколкото конкретни действия. Афганистан е на ръба на катастрофа. "23 милиона души вървят към гладна смърт", казва Дейвид Бийзли от Световната програма по прехраната. "Следващите шест месеца ще бъдат катастрофални."
Ядрената игра на Северна Корея може да доведе до развръзка, тъй като параноичният режим на Ким Чен Ун изпраща смесени сигнали за война и мир. Филипините ще изберат нов президент; досегашният вулгарен президент Родриго Дутерте, е ограничен до един мандат. За съжаление това не важи за Скот Морисън, който ще се стреми да бъде преизбран за министър-председател на Австралия.
Европа
Годината ще бъде критична за Европа, тъй като ЕС и националните лидери ще се борят с напрегнатите вътрешни и външни разногласия, социалното и икономическото въздействие на нестихващата пандемия, миграцията и новопоявилите се предизвикателства след Cop26, породени от целите за нулеви нетни емисии.
В по-съществен план Европа трябва да реши дали иска да бъде възприемана сериозно като глобален фактор, или ще отстъпи международното си влияние на Китай, САЩ и зловредни режими като Русия на Владимир Путин.
Тонът може да бъде зададен от изборите през пролетта във Франция и Унгария, където десните популистки сили отново прокарват програми за разделение. Виктор Орбан, авторитарният унгарски лидер, който се подиграва с ЕС по отношение на върховенството на закона, демокрацията и свободата на словото, за първи път ще се изправи пред обединена опозиция. Съдбата му ще бъде наблюдавана отблизо в Полша, Чешката република, Словения и други държави-членки на ЕС, където реакционните крайно десни партии процъфтяват.
Еманюел Макрон, центристът, който се появи от нищото през 2017 г., ще поиска от френските избиратели втори мандат с предимство пред своите откровено расистки и ислямофобски съперници Марин льо Пен и Ерик Земур. Проучванията на общественото мнение му дават преднина, въпреки че той е изправен и пред силното предизвикателство на дясноцентристките Републиканците, чийто кандидат Валери Пекрес е първата жена, която оглавява консерваторите. При положение че левицата е в безпорядък, изборите могат да радикализират Франция по реакционен начин. Избори предстоят и в Швеция, Сърбия и Австрия.
Новото коалиционно правителство на Германия, ръководено от СДП, ще бъде внимателно наблюдавано, тъй като то се опитва да действа по различен начин след дългите години на управление на Ангела Меркел. Въпреки някои помирителни обещания, трудно ще се избегнат търкания с Европейската комисия, ръководена от съюзника на Меркел Урсула фон дер Лайен, и с Франция и други южни членки на ЕС по отношение на бюджетната политика и дълга. Франция поема председателството на ЕС през януари и Макрон ще се опита да прокара идеите си за обща политика в областта на отбраната и сигурността - това, което той нарича "стратегическа автономия".
Убеждението на Макрон, че Европа трябва да отстоява себе си в един враждебен свят, ще бъде подложено на изпитание на редица фронтове, по-специално в Украйна. Анализаторите предполагат, че засилващият се руски военен натиск, включващ струпване на голям брой войски по границата и заплаха за разполагане на ядрени ракети, може да доведе до подновяване на конфликта в началото на годината, докато НАТО се държи настрана.
Сред другите проблеми, които предизвикват напрежение, са използването на оръжие от Беларус за борба с миграцията (и продължаващата липса на хуманна общоевропейска миграционна политика) и назряващите сепаратистки проблеми в Босна и Херцеговина и на Балканите. ЕС планира среща на върха за Китай, но няма консенсус как да се постигне баланс между бизнеса и правата на човека. В изолираната и все по-бедна Великобритания разкаянието на купувачите от Брекзит изглежда ще се засили.
Отношенията със САЩ, които не гледат с добро око на европейската автономия, но изглеждат двусмислени по отношение на Украйна, може да се окажат напрегнати на моменти. НАТО, чийто авторитет беше накърнен след Афганистан, е изправен пред трудна година, тъй като търси нов генерален секретар. Предвижданията показват, че за първи път жена може да получи най-високия пост. Споменава се бившият министър-председател на Обединеното кралство Тереза Мей, но французите няма да искат британец.
Южна Америка
Борбата за победа над Жаир Болсонаро, известния десен президент на Бразилия, на националните избори през октомври, изглежда ще доведе до епична битка с международни последици. В Бразилия Болсонаро е широко осъждан за смъртоносно небрежното си отношение към пандемията.
Над половин милион бразилци са загинали - повече, отколкото в която и да е друга страна, освен САЩ. Отвъд пределите на Бразилия Болсонаро е порицаван заради отричането на изменението на климата и ускореното унищожаване на дъждовните гори на Амазония.
Проучванията на общественото мнение показват, че ако се кандидатира, Луис Инасио Лула да Силва, бившият президент, който беше вкаран в затвора, а след това оправдан по обвинения в корупция, лесно би победил Болсонаро. Но това предполага честна битка. Нарастват опасенията, че американски поддръжници на Доналд Тръмп обучават лагера на Болсонаро как да открадне изборите или да извърши преврат, за да отмени резултата, както Тръмп се опита да направи и не успя във Вашингтон преди година. Нарастват опасенията, че изборната диверсия в стил Тръмп може да намери нови подражатели по света.
Проучванията в Европа сочат, че подкрепата за десните популистко-националистически политици намалява, но това може да не е така в Южна Америка, извън Бразилия, и в други части на развиващия се свят през 2022 г. Популизмът се храни от пропастта между корумпираните "елити" и така наречените "обикновени хора", а в много по-бедни държави тази пропаст, измерена в богатство и власт, се увеличава. В Куба, Никарагуа, Хаити и Венецуела предполагаемите защитници на народа се превърнаха в негови потисници и изглежда, че това явление ще продължи. На първия тур на президентските избори в Чили Хосе Антонио Каст, апологет на твърдата десница на Пиночет, получи силна подкрепа, но в крайна сметка бе победен от Габриел Борик, ляв бивш студентски лидер, който ще стане най-младият лидер на страната, след като спечели убедително на втория тур.
Президентът на Аржентина Алберто Фернандес е изправен пред друг вид проблем в изглеждащата тежка предстояща година, след избори, на които неговите перонисти, една от най-старите популистки партии в света, загубиха мнозинството си в Конгреса за първи път от близо 40 години. Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор ще бъде изправен пред продължаващо напрежение със САЩ по отношение на търговията, наркотиците и миграцията от Централна Америка. Но поне вече не му се налага да търпи обидите на Тръмп - засега.
Северна Америка
Всички погледи ще бъдат насочени към кампанията за междинните избори през ноември, когато демократите ще се опитат да отблъснат опита на републиканците да си върнат контрола върху Сената и Камарата на представителите. Резултатите неминуемо ще бъдат разглеждани като референдум за президентството на Джо Байдън. Ако републиканците се справят добре в ключовите щати, Доналд Тръмп - който все още твърди, че е спечелил изборите през 2020 г. - почти сигурно ще реши да се кандидатира за втори мандат през 2024 г.
Някои въпроси ще имат общонационален отзвук: по-специално напредъкът (или не) в спирането на пандемията и продължаващата съпротива срещу ваксините; икономиката, където цените и лихвените проценти ще се повишат; и социалните въпроси, които предизвикват разделение, като миграцията, расата и правото на аборт, като се очаква Върховният съд да отмени или сериозно да отслаби разпоредбите на знаковото решение от 1973 г. "Роу срещу Уейд".
Най-големият проблем на демократите през 2022 г. може да се окаже вътрешнопартийното разделение. Разделението между т.нар. прогресивни и умерени, особено в Сената, подкопа подписаните от Байдън законопроекти за социалните грижи и разходите за инфраструктура. Част от вниманието ще бъде насочено към самия Байдън: дали ще се кандидатира отново през 2024 г., неговата възраст (през ноември ще навърши 80 години), умствените му способности и способността му да реализира програмата си. Рейтингът му от средата на декември, който е минус 7, може да се окаже труден за промяна.
Под микроскоп е и вицепрезидентът Камала Харис, за която се твърди, че е неуравновесена и не работи достатъчно добре - поне от тези, които имат интерес да дестабилизират Белия дом. Пийт Бутигиг, министърът на транспорта, който се стремеше към номинацията на демократите през 2020 г., е човек, който трябва да се наблюдава, като възможен заместник на Харис или дори на Байдън, ако президентът се ограничи с един мандат.
Междувременно нарастват опасенията дали междинните избори ще бъдат свободни и честни, като се имат предвид извънредните усилия на републиканските щатски законодатели да затруднят гласуването и да направят още по-трудно за опонентите да спечелят фалшифицирани конгресни райони и участъци с вградено мнозинство на републиканците. Според едно от проучванията републиканците ще пренаредят поне пет места в Камарата на представителите благодарение на преначертаните и абсурдно изкривени карти за гласуване. Това може да е достатъчно, за да се осигури мнозинство на републиканците в Камарата на представителите още преди началото на гласуването.
Натискът от страна на бъдещите мигранти от Централна Америка по южната граница на САЩ вероятно ще бъде водеща тема през 2022 г. - проблем, с който Харис, натоварена да се справи, досега се проваля. Тя и Байдън са обвинявани, че продължават суровата политика на Тръмп. Вярата в компетентността на Байдън беше подкопана и от хаотичното изтегляне от Афганистан, което за мнозина изглеждаше като унижение с грандиозен мащаб.
Друг голям външнополитически неуспех или задграничен пожар - като руско заграбване на земя в Украйна, пряка китайска агресия срещу Тайван или израелско-ирански конфликт - има потенциал да засмуче американските сили и да провали президентството на Байдън.
Очаква се министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо да предприеме нови политически инициативи в областта на достъпните грижи за деца и жилищата, след като спечели преизбирането си през септември. Но на предсрочните избори през 2021 г. неговите либерали получиха най-малкия дял от гласовете на избирателите от всички победили партии в историята, което предполага, че магията на Трюдо се изчерпва. Вихрят се спорове по отношение на предполагаемата корупция, управлението на пандемията, търговията със САЩ и политиката за намаляване на въглеродните емисии.
Африка
Както подобава на този гигантски континент, някои от най-големите теми на 2022 г. ще се разгърнат в Африка. Сред най-забележителните е сложният въпрос дали африканците, които все още не са ваксинирани, ще платят огромна, предотвратима цена за монополизирането на ваксините от страна на развитите страни, нежеланието им да разпределят излишъците и да споделят патентите - както и за безбройните верижни здравни и икономически последици от пандемията.
Този въпрос на свой ред повдига друг: ще се отрази ли този егоизъм на богатия Север, както многократно предупреждаваше бившият министър-председател на Обединеното кралство Гордън Браун? Внезапното разпространение на Омикрон, идентифициран за първи път в Южна Африка, предполага, че през 2022 г. може да се появят още варианти на Covid. И все пак за пореден път отговорът на развитите страни може да бъде съсредоточаване върху вътрешната защита, а не върху международното сътрудничество.
В крайна сметка ходът на глобалната пандемия през 2022 г. - както по отношение на заплахата за здравето, така и за икономическия просперитет - е неизвестен. Но в много африкански държави, с относително младо население, по-малко уязвимо към тежки вреди от коронавируса, по-големият проблем може да бъде отрицателното въздействие върху контрола на други заболявания. Смята се, че през 2022 г. 25 милиона души в Африка ще живеят с ХИВ-СПИН. Маларията отнема живота на почти 400 000 души през една типична година. Лечението на тези заболявания, както и на други, като туберкулоза и диабет, може да се влоши допълнително в резултат на свързаното с Covid натоварване на здравните системи.
Заменяйки Близкия изток, Африка се превърна в новата гореща точка за международния тероризъм, поне според много анализатори. Изглежда, че тази тенденция ще продължи и през 2022 г. По-специално в страните от Сахел се наблюдава възход на радикални ислямистки групи, предимно местни, но често изповядващи вярност към глобални мрежи като "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
Усилията на Запада да се противопостави на този ръст на джихадистко насилие може да станат по-организирани през 2022 г. Това се случва след споразумение за сътрудничество между президентите на САЩ и Франция Джо Байдън и Еманюел Макрон, които прекратиха френските военни операции в Мали поради липса на подкрепа. Западните правителства наблюдават с тревога разпространението на радикални ислямистки идеи от ключови държави в Западна Африка, от Нигерия, до Демократична република Конго и богатата на енергия Мозамбик. Провалената държава Сомалия, където действа групировката "Ал Шабааб", е предупредителен сигнал за това какво може да сполети една държава, когато тероризмът не е овладян.
В годината, в която САЩ ще свикат втора "среща на върха за демокрацията", въпросът за глобалното демократично управление - или за липсата на такова - също ще бъде актуален. В Африка, която през 2021 г. преживя няколко преврата, последния от които в Судан, този въпрос е особено актуален. Неразривно свързани с него са и предизвикателствата, породени от крайната бедност.
Според списъка на благотворителната организация Международен спасителен комитет за наблюдение на извънредни ситуации през 2022 г. 12 от 20-те държави с най-голям риск от влошаване на хуманитарните кризи са в Африка. Това са Етиопия, Южен Судан, Демократична република Конго, Сомалия, Судан, Нигерия, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Мозамбик, Мали, Нигер и Камерун. (Най-уязвимите страни извън Африка са Афганистан, Йемен, Сирия, Мианмар, Хаити, Хондурас, Ливан и Венецуела).
В Африканския рог това, което комитетът нарича етиопска "перфектната буря" от проблеми, се изостря от влошаващата се гражданска война, която заплашва с разпадане на страната на фона на засилената намеса на жестокия сталинистки режим в съседна Еритрея. Междувременно ООН предупреждава, че бързо влошаващата се суша ще изложи на изключителен риск 7,7 милиона сомалийци до април.
Уницеф, благотворителната детска организация на ООН, отправи рекорден световен апел за финансиране в размер на 9,4 млрд. долара за 2022 г., за да помогне на повече от 327 млн. души, включително 177 млн. деца, засегнати от хуманитарни кризи и Covid.
Тези извънредни ситуации осигуряват контекста на друго голямо предизвикателство на 2022 г.: международната миграция - независимо дали става въпрос за бежанци от конфликти, търсещи убежище политически преследвани лица или икономически мигранти, принудени да напуснат домовете си поради изменението на климата, глада и сушата. Според Международната организация по миграция към ООН през 2020 г. рекордните 281 милиона души, или 3,6% от световното население, са били класифицирани като международни мигранти. Тази цифра се покачва въпреки пандемичните ограничения върху движението през международните граници.
Тези извънредни промени в броя на населението все още не са довели до координиран или дори рационален отговор от страна на повечето правителства, особено в богатите Северна Америка и Европа. Може би това ще се промени през 2022 г. Но не бързайте да се радвате.
Антарктида, Арктика... и отвъд
Конференцията Cop27, последваща конференцията за климатичната криза Cop26 в Глазгоу, ще се проведе в Египет през ноември. На нея ще бъдат представени доклади за напредъка по поетите в Глазгоу ангажименти за намаляване на въглеродните и метановите емисии, спиране на обезлесяването, "поетапно намаляване" на производството на въглища, намаляване на субсидиите за изкопаеми горива и осигуряване на финансиране за смекчаване на загубите и щетите, понесени от по-бедните страни.
Нереалистично е да се очаква бързо подобрение на перспективите за затопляне на климата в световен мащаб през следващата година. Екстремни метеорологични явления от типа на наблюдаваните в целия свят през 2021 г. - пожари, суши, наводнения, бури и рекордни температури - почти сигурно ще се повторят. Както и преди, тези последици ще бъдат усетени особено силно в по-чувствителните среди в света, не на последно място в Антарктика и Арктика.
И в двата полярни региона през 2022 г. ще се наблюдава засилена човешка дейност - не непременно радостна перспектива. В Антарктида например масовият туризъм започва да се развива с появата на ледени писти, побиращи широкофюзелажни самолети. Още по-проблематичен е нарастващият интерес на Китай, заедно с други държави, към усвояване на ресурсите на Антарктида и изграждане на военни съоръжения там.
По същия начин топенето на ледовете в Арктика откри търговски и морски пътища из върха на света, които в момента се разработват от Русия в остра конкуренция с няколко други държави. Дълго време пренебрегваната Гренландия е новото Ел Дорадо за компаниите за добив на полезни изкопаеми и миннодобивните компании, а също така представлява все по-голям интерес за планиращите отбраната - но съпротивата на местното население срещу издаването на лицензи нараства.
Годината ще бъде натоварена и в космическото пространство от гледна точка на проучванията и военната конкуренция. НАСА подготвя 18 отделни мисии през 2022 г., като се готви да възобнови и пилотираните полети до Луната. Планира се създаването на нова космическа станция - Гейтуей. Русия, Южна Корея, Индия и Япония ще изстрелят лунни космически апарати. Европейската космическа агенция планира да изпрати мисия до Марс. Твърди се, че Китай се надява до края на годината да разполага с напълно функционална орбитална космическа станция. Междувременно космическият туризъм, организиран от Русия и частни компании като Virgin Galactic на Ричард Брансън и Blue Origin на Джеф Безос, все повече се развива.
По-плашещо е ускоряването и надпреварата в ядреното въоръжаване в космоса. САЩ, Русия и Китай експериментират с нови оръжия, като например хиперзвукови летателни апарати в орбита, способни да изстрелват ядрени ракети от всяка точка на небето. Русия предизвика гняв в края на 2021 г. с безразсъдното си изпитание на противоспътникова ракета. Други ще последват примера ѝ, което може да застраши глобалните комуникации. И да не остане по-назад, НАСА планира да отклони гигантски астероид от курса му през септември, като предизвика челен сблъсък с помощта на космически кораб, изстрелян с ракета, построена от SpaceX на Илон Мъск.
САЩ наричат това "планетарна защита", но технологията очевидно има и нападателни приложения. Някои ще сметнат това за напредък, а други - за гигантска крачка назад за човечеството. /БГНЕС
--------------------------------
Саймън Тисдал, "Гардиън"