„Светът за македонските българи“: няма специфичен македонски народ

„Светът следи всичко случващо се в България още от нейното освобождение през 1878 г. Борбите на македонските българи срещу турците са били така популярни, че двама американци се присъединяват към български чети в Македония и описват преживяното в книги, а във Великобритания излиза роман за въстаниците. Дори има и марш за пиано за българското въстание, публикуван в Париж“.

Това заяви в интервю за БГНЕС Димитър Димитров. Той е дългогодишен журналист на Би Би Си Лондон и първи кореспондент на авторитетната британска медия у нас след промените през 1989 г.

Книгата „Светът за македонските българи“ се базира изцяло на публикации в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани съобщения и репортажи, анализи и илюстрации от английските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; германските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube.

Българското движение

Монографията излиза в навечерието на 120-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Голяма част от нея е посветена на него. Вижда се колко детайлно в Европа и Америка следят борбата на македонските българи за свобода.

През цялата 1903 г. – преди, по време и след въстанието – репортажите и анализите на водещите новинарски списания на английски, френски, немски, италиански информират за въстанието на македонските българи и техните страдания след неговото потушаване.

Особено ценен е анализът на Брайлсфорд, който публикува книга и етнографска карта на Македония. Преобладаващото население, според него е българско. „Струва си да се прочете този анализ, който е на човек многократно посещавал Македония. Той е работил с Британски помощен фонд и е познавал обстановката и преди, по време и след въстанието“, заяви Димитър Димитров.

Ето какво пише англичанинът:

„Беше 1893 г., когато група влиятелни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „Вътрешна организация“. Двама от тях още са водачи на движението – Дамян Груев, учител в Солун, който изостави сигурна кариера и добър доход, за да стане конспиратор и нелегален, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изискани маниери и светски познания го направиха дипломата на комитета, изпратен да ръководи дейността му от София…

Моментът, за който българското население се подготвяше от десет години, дойде по време на празника на пророк Илия – неделната вечер на 2 август 1903 г…

Македонските българи, макар и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не трябва да бъдат съдени по тях, а по техния кураж и тяхната решимост да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии“.

Кратка и ясна е оценката на шведския писател и преводач на славянска литература Алфред Йенсен: „Македонските българи – народът, с който най-много имах досег по време на моето пътуване – ми направиха добро впечатление. Те говорят на западнобългарски диалект“.

Героинята от Македония

Любопитна подробност е, че в четническата дейност се включват и българки. За една една от тези българки разказва италианското издание Tribuna Illustrata, наричайки я македонската Жана Д’Арк.

„Тази македонска героиня, която се казва Зойка Иванова, сега е в четата на воеводата Мазнейков. Зойка е родена в Радовиш, където е била учителка, но в момента, когато се организира въстанието изоставя учителстването, за да се присъедини към въстаниците, като се записва обаче едновременно в три чети. Когато едната от тях почива, Зойка преминава в другата, която действа“. Турците, както пише италианското издание, били в ужас от нея, само като чуели името ѝ: „Бягайте това е Зойка! Зойка е! При всеки неин изстрел пада някой, бягайте!“.

Американци в Македония

„САЩ са една от страните, които много внимателно следят случващото се в Македония. Те имат и конкретен повод – отвличането на мис Стоун. Това е една от причините там много подробно да се заинтересуват кои са македонските българи и за какво се борят“, заяви Димитър Димитров, имайки предвид прочутата афера с отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун от чета на ВМОРО, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев през 1901-1902 г.

Аферата спомага за популяризирането на борбата на македонските българи, особено в САЩ, където по-късно Елън Стоун изнася лекции.

Може би двамата най-известни американци, които описват положението на македонските българи са Артър Смит и Алберт Сониксен.

Първият е кореспондент на нюйоркски вестник, който влиза с българска чета в Македония, впоследствие описва своите подвизи в книгата „В бой срещу турците на Балканите“, излязла през 1908 г. Артър Смит винаги се е интересувал от България и Македония, които успява да посети през 1907 г. Ето какво пише той: „По това време в Македония се вихреха три бунта срещу турците – български, гръцки и сръбски. От тях българският бунт беше най-важен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, защото българите несъмнено съставляват мнозинството на македонското население… Изначално трябва да се запомни, че няма специфичен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България. Той изглежда по същия начин, говори по същия начин и до голяма степен мисли по същия начин. Накратко казано той е от същият корен. Няма каквато и да било разлика между двата клона на народа с изключение на това, че македонските българи, намирайки се под турска власт, имат по-малко култура и образование от братята си на север“.

Алберт Сониксен разказва за българските воеводи и четници в „Признанията на един американски четник“, излязла през 1909 г. Той обикаля с българските чети почти шест месеца през 1906 г. и пише дописки за англоезичната преса в САЩ и Великобритания. Срещата с много воеводи, сред които Апостол воевода от Енидже Вардар, за когото оставя много живо описание: „Апостол беше македонският Робин Худ. От 13 години той вървеше по бойните пътеки. В дните преди Дамян Груев да организира прословутия Централен комитет, Апостол кръстосваше планините, един от онези живописни разбойници, които се пръкват сред потисканите хора през почти всички полуварварски периоди в историята; техните подвизи се предават от народните песни“.

Години по-късно след Първата световна война Сониксен е поканен от американското правителство да състави доклад за положението на населението в Македония в етнически план. В него той подчертава, че населението на Македония е българско, с което се противопоставя на гръцките и сръбски аспирации.

Един прекрасен наръчник

Книгата „Светът за македонските българи“ на Димитър Димитров трябва да бъде използвана за защита на националните ни интереси по света.

„Тя трябва да се ползва както от български дипломати, така и да достигне до РС Македония, а също така да бъде представена на европейските и американски съюзници на България. Дали ще е господин Макрон, дали ще някой друг, които не знаят как стоят нещата. Тук всичко е сканирано и може да бъде прочетено. Виждал съм в Лондон, как много често на западните специалисти им е досадно да слушат българските обяснения. В нея синтезирано могат да прочетат на английски, френски, италиански и други европейски езици за македонските българи“, подчерта Димитър Димитров. /БГНЕС