Светлин Русев – човек-урок, човек-институция

В тази изложба, посветена на Светлин Русев, искахме да съберем някои от по-големите, сериозните картини, с голям формат. Смятаме, че паметта за този човек се състои в това, което той е правил. Не е нужно да го познаваш, гледайки картините все пак добиваш представа за един грандиозен мащаб. Събрахме тези 24 картини от общински галерии в страната, което не беше лесно, но така или иначе го направихме, и се радвам, че стана. Той и с една от големите картини, които виждате, пак щеше да бъде достатъчно разпознаваем и значим.

Това заяви в интервю за БГНЕС художничката Десислава Минчева, която е била ученичка на Светлин Русев, а впоследствие и негова асистентка. Тя е и един от организаторите на изложбата, посветена на 90-годишнитата от рождението на големия български художник.

Десислава Минчева разказа, че познава още от дете Светлин Русев. „Моите колеги, с които сме му съмишленици, приятели, ученици една част от нас, го познаваме от толкова много години и в различните периоди от нашето познанство, той ни е изглеждал по различен начин“, отбеляза тя и уточни, че започват да учат при него през далечната 1975 г. Тогава Светлин Русев е на 46 г. и е професор, съответно на младите бъдещи художници той се струва старец с голяма биография, но са имали изключителен респект към него.

„Толкова е изключителен, че наистина няма как да се вместим в няколко думи“, подчерта художничката и обясни, че Светлин Русев е бил много взискателен, като и до ден-днешен докато редят изложби, посветени на неговата личност и творчество, тя и колегите ѝ се чудат дали ако ги гледа отнякъде няма да им се скара.

„Дано да му харесва това, което сме направили, защото той имаше изключително високи изисквания“, каза Минчева, за която Светлин Русев е учителят с главно У.

Художничката посочи, че въпреки, че Светлин Русев ѝ преподава 6 г., са изминали дълъг път заедно. „В целия ни живот нататък ние сме били свързани и сме се учили от неговите реакции, от начина, по който той прави нещата, ако щете и от неговите позиции по всички важни въпроси, т.е. той си беше учебник – за който има очи, за който има желание нещо да вземе от него“, добави тя.

Минчева подчерта, че Светлин Русев е бил ироничен, много самокритичен, отнасял се е със самоирония към себе си и е бил абсолютен работохолик. „Но такъв, медицински случай на работохолизъм и ние като бяхме студенти си казвахме „какво иска този човек от нас“, защото не разбираме как е възможно изобщо, какво се случва, той към нас имаше изисквания такива, каквито към себе си“, обясни още тя.

Говорили сме много, разказа още художничката, като допълни, че Светлин Русев е водил студентите си много на изложби, много им е помагал и в материален смисъл, като им е купувал бои, платна – все неща, които няма как да бъдат забравени. А биографията му е изключителна и е продължила да бъде такава до последния му ден. „Сега има една голяма бездна буквално… Липсата на коректив… На някои хора не понасяше. Той създаваше полярни чувства в хората. Според мен и големите хора понякога правят големи грешки, предизвикват много различни реакции. За мен е толкова изключителен и надали би могло да се повтори такова нещо като него“, категорична е Минчева.

Художничката заяви, че всичко научено от Светлин Русев е ценно. Дори и когато не е била съгласна с него, го е имало голямото уважение към него. „Даже да не си съгласен, започваш да мислиш защо имате противоречия. Ядосвала съм се, пък той на мен сигурно сто пъти. Всичко това те учи – преодоляването на себе си. Той не допускаше да кажеш „не мога“, „нямам време“. Той беше обсебен от тази работа, съответно и на нас успя някак си да ни внуши отрано да имаме приоритети, те да не са нищо извън изкуството. А вече в чисто учебен план аз мога да кажа, че всичко съм научила от него“, разказа още тя.

Минчева уточни, че няма най-любима картина на Светлин Русев. „Но съжалявам за една, която не можахме да вземем по технически причини, защото тя трябва да се разскача от рамката, леко да се сгъва, пренасянето е много сложно, от галерията се съпротивляваха, и може би имат някакви основания“, обясни тя и поясни, че става въпрос за картината „Самуиловите воини“, която е една от най-емблематичните негови творби.

„Тя е огромна картина, много силна картина, изложбата би спечелила, но така или иначе я няма, но който иска, ще иде в Търново и ще я види“, каза художничката, отбелязвайки, че е пристрастна.

В изложбата, посветена на 90-годишнината от рождението на Светлин Русев, са включени 24 негови картини, от които половината са с много голям формат. „Приживе той направи една изложба на Райко Алексиев, тя стоеше абсолютно сама тази картина, една-единствена и цялото пространство все пак беше осмислено от тази картина“, разказа Минчева за друга картина на великия художник, която също не са успели да включат в изложбата.

„Слава Богу, картините му са такива, че не трябва много да ти се обяснява кое какво е – или го усещаш, или го разбираш, или не“, заяви Минчева.

На въпроса какво би искала да каже на Светлин Русев, ако можеше, художничката отговори: „Във всички години сме имали наистина много разговори, които, за съжаление, не са били от най-съществените. Но едно голямо благодаря.“

А какво би казал днес Светлин Русев за културната действителност в България, Минчева коментира така: „Той достатъчно ясно си показваше какво мисли за някои неща. Понякога си говорим, че е по-добре, може би, че го няма, защото много излязоха извън всички възможни рамки, поне според мен, а мисля, че и според него, нещата.“

На своите студенти тя казва, че техният начин на съпротивление срещу всичко това, е единствено това, което могат да правят, т.е. да правят изложби, да правят картини – такива, каквито мислят, че трябва да правят, защото всичко друго са приказки на маса от философи. „Той ни научи да действаме“, заключи Минчева. /БГНЕС