Светослав Крумов: Много фактори влияят върху достъпа до определени лекарства

"Взаимотношенията между аптека и търговец на едро са договорени търговски отношения и това дали аптека ще получи достъп до цялата номенклатура от търговеца зависи от самия него, но някои дефицитни лекарства не достигат до някои аптеки. От години системата е достигнала до такова състояние, в което няколко търговци, на ръба на монопола влияят и преразпределят търговията на дребно с лекарства.

Това заяви в интервю за БГНЕС, Светослав Крумов, председателят на контролната комисия към Българския фармацевтичен съюз и член на експертния съвет по търговия на дребно към Изпълнителна агенция по лекарствата.

Крумов уточни, че аптеките се делят на единични или къси аптеки, до 4 такива, и големи аптеки, мегаструктури. “В закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ясно се казва, че производителят има право да търгува на едро само с произведените от него лекарства, а търговецът на едро от своя страна няма право да притежава аптеки, всеки търговец на дребно пък няма право да притежава повече от 4 аптеки. В закона обаче не е заложено ограничение за свръзани лица и това, което се прилага напрактика е, че един собственик на капитала, на производител на лекарства е собственик на капитала на търговеца на едро и на примерно 100 дружества, всяко от които с по 4 аптеки, и се получава свързана структура между производител, дистрибутор и верига от близо 400 аптеки. Това осигурява предимство на определи аптеки и съответно дистрибуторите влияят върху преразпределението на пазаря,” обясни още той и допълни, че този проблем може да бъде решен законодателно, но за сега няма воля от страна на политическите сили.

На въпрос на БГНЕС дали има недостиг на лекарства за лечението на тежки заболявания и какви са действията тогава, Светослав Крумов заяви, че много фактори могат да влияят върху достъпа на хората до определени лекарства, но замяната на тези медикаменти с алтернативен вариант е най-лесното решение на проблема. “Недостиг може да има поради производствени проблеми, производителя може да оттегли от пазаря дадения лекарствен продукт, или търговецът на едро да не позволи на дадена аптека да достави този лекарствен продукт, или пък пациентът да няма средствата да го купи. Решенията на проблемите зависят от тяхната същност, но най-лесният е генеричната замяна”, заяви още той и уточни, че най-честия случай с дефицит на лекарствен продукт е, когато производителят временно или напълно оттегли лекарствения си продукт. Така когато пациентът дойде тук, ако има правото от лекаря да замени дадения продукт за сходен, но на друга марка, пациентът може да продължи да прилага терапията и съответно проблемът е решен“, коментира още Крумов и продължи давайки и друго решение на проблема. „Ако бъде технически приложено електронното проследяване за наличието на дадени лекарства, то тогава проблемът ще бъде решен, защото сега аптеките няма как да знаят в кой склад действително се намира даден лекарствен продукт и те разчитат само на коректността от страна на хората в складовете да кажат дали наличността е налице. Ако ние имаме достъп до тази система, да виждаме в склада къде е наличен лекарствения продукт, и ако складът откаже да изпрати даденото лекарство ние да можем да сигналзизираме Агенцията по лекарствата“, уточни още фавмацефтът.

Светослав Крумов подчерта, че цените на лекарствените продукти в България са най-ниските на територията на ЕС, българският туризъм за набавянето им обаче се дължи на това, че страната ни граничи със страни извън съюза. „Ценообразуването на територията на ЕС е урегулирано и цените в България са регулирани, защото те се определят според референтни европейски държави. Още повече в страната ни има изискване цените на лекарствата да не са по-високи от най-евтините лекарствени продукти в съответните референтни държави, така че по отношение на ЕС разликата в цените идва главно от стафката на ДДС, в Гърция тя е 7%, а в Румъния стафката за лекарствата, които се заплащат от здравните фондове, е 0%, докато България е страната с най-високата данъчна стафка“, отбеляза още Крумов и уточни, че цените на лекарствата тук са най-евтини в целия ЕС. „Това е и една от причините тези лекарства да се изнасят и да стават дефицитни“. България за добро или за лошо граничи с държави, които не са в ЕС, такава е Турция, Македония, Сърбия и там се появява лекарствен туризъм по различни причини. Например в Сърбия пациенти ходят за лекарства, които при нас се отпускат със зелени рецепти, а там въпреки че контролът законодателно изисква такова нещо той е много слаб и съответно те могат да си ги закупят и да вкарат наркотични продукти през граница съвсем свободно“, обясни още той и продължи казвайки, че Турция, като страна извън ЕС, за да осигури оригинални лекарства на своите пациенти, тя получава лицензи от оригналните производители да произвежда тези лекарствени продукти на собствена територия, без правото да ги изнася на територията на ЕС. Затова и Турция се явява един голям производител на собствени лекарствени продукти и затова там цените са много по-ниски отколкото тук за някои продукти“, коментира още той, като допълни, че проблемът напоследък не е в това пациентът на каква цена ще си намери терапията, а дали изобщо ще я намери, защото ако в страната ни няма дадено лекарство, то проблем ще бъде ако в друга държава то е дефицитно.

Електроннтите рецепти за лекарствата, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, са задължителни от повече от година, като в същото време е възможно да се изписват и електронни и харитени рецепти по свободна продажба по решение на лекаря. На въпроса дали хората от малките населени места изпитват трудности с електронните рецепти, Светослав Крумов отговори, че в рамките на тази година няма никакъв сериозен проблем с издадените електронни рецепти. „При първия случай, в който е задължително издаването на електронна рецепта, имаме по милиони издадени такива месечно. Като имате предвид, че в малките населени места населението е с по-малки доходи и търси най-вече лекарства, закупени чрез НЗОК, за последната година няма сериозен проблем за някой, който не се с справил с тях и не си е получил лекарството“, уточни още фармацефтът.

На въпроса на БГНЕС откъде аптеките в моловете избиват парите си от високите наеми, Крумов уточни, че в България аптеките са оставени да се издържат благодарение на своята търговска дейност. „ Като отидете в моловете и видите брандовете на аптеките можете да ги свържете с определени производители, вериги и т.н., защото 99% от аптеките в тях са собственост на веригите. Такива няма да видите в малките населени места и отдалечени населени райони. Вече по какъв начин те осигуряват парите си за наеми, заплати и т.н. трябва да се разследва от други орган, но е факт, че финансирането не е от отпускането на лекарства“, обясни още експерът. /БГНЕС