Светослав Живков: Петков ще е един от най-младите министър-председатели

Кирил Петков може да влезне в историята, като един от най-младите министър-председатели, но в исторически план е имало и други с подобен рекорд.

Това заяви пред БГНЕС доктор Светослав Живков, преподавател в историческия факултет на Софийския университет.

Според Живков парламентарни кризи е имало, но нищо не се сравнява на днешната такава. Три парламента да не могат да излъчат кабинет – не се е случвало в конституционната рамка на България, посочи той.

„През 1913 година има подобна ситуация, когато изборите не излъчват парламентарно мнозинство. Имало е кабинети, които да управляват за няколко дни, такъв пример е кабинета на Димитър Станчов. Там ситуацията е изключително извънредна, става дума за дните след убийството на Димитър Петков. Къси управления заради парламентарен блам, като кабинета на Петко Каравелов от 1901 година, защото не получава доверието на парламента заради един външен заем. Има ли сме фрагментирани парламенти, но такава ситуация, каквато имаме в тази година не сме имали“, каза Живков.

Служебните правителства са нов феномен.

„Институцията служебен кабинет съществува от 1991 година. По Търновската конституция такова понятие не съществува. Тогава формално министрите са се уволнявали и назначавали от княза. Има едно правителство, което прилича на служебно правителство. Това на Рачо Петров от 1901 година, но той е по-скоро изключение – безпартийно, неутрално правителство, която цел е била да проведе избори“, припомни Живков.

„Кирил Петков ще бъде един от най-младите министър-председатели, Жан Виденов беше млад, Стамболов поема този пост едва на 33 години“, каза още историкът.

Най-възрастните министър-председатели са Андрей Тошев и Драган Цанков.

„Андрей Тошев, който е министър-председател през 1935 г. е сравнително възрастен човек, над 60 години. Той изненадващо става министър-председател. Драган Цанков е един от старите възрожденски дейци, става министър-председател на около 50 години, което е напреднала възраст за онова време“, каза Живков.

България е имала много стабилни и реформаторски правителства.

„В исторически план са няколко. Изключително успешен е Александър Малинов, по време на управлението му 1908-1911 година. Българската независимост, с промени в конституцията, но най-вече това е времето на едно успешно икономическо развитие, подобрение в инфраструктура и модернизация на страната, буквално в навечерието на Първата Балканска война. Христоматиен пример е Стефан Стамболов. Управлението му е успешно от гледна точка на модернизацията в страната. Управлението на Кьосеиванов е успешно, но зад неговата фигура стои Цар Борис Трети. Той е министър-председател до 1940 година. По време на него имаме електрификация, строеж на нови сгради и пътища, но това е време на авторитарна диктатура“, заяви Живков.

Едно от най-слабите правителства е това на Добри Божилов, което просъществува от 1943-1944 година.

„Провалени управления в България има достатъчно. Едно такова управление е това на Добри Божилов, първият кабинет след смъртта на Цар Борис Трети, който е трябвало да взима важни решения за преориентирането на външнополитическата ориентация на България, но той не ги взима от страх. Той не се справя с партизанското движение. Големите зверства между партизани и жандармерия се случват до голяма степен по времето на Добри Божилов. Бомбардировките над София, които са пряка последица от този страх на правителството да обяви неутралитет. Липсвало е кураж в тези хора“, обяви историкът.

Липсата на дефинирана политическа идеология не е ново явление.

„Българските партии никога не са били идейно обособени. Никога не сме имали чак толкова ясно кристализирани ляво, дясно, център. 90-те години имахме класическо деление ляво-дясно, но като се замислим единственото дясно на СДС беше антикомунизмът, който не е задължително да е десен, той може да е ляв. В наше време имаме една тенденция, която започна след 2001 година на едно обезличаване на партиите и персонифициране около техните лидери“, каза още Светослав Живков. /БГНЕС