След 2022 г., когато България отбеляза един от най-високите темпове на инфлация в ЕС, в началото на 2023 г. растежът на потребителските цени се забави и през юли достигна 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните постепенно намаля, цените на хранителните продукти запазиха ръста си над средния и дори възобновиха повишаването си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните слоеве на обществото. Освен това базисната инфлация също се повиши през юли, което може да се дължи на все още силния натиск от страна на търсенето. Инфлацията при храните и енергията може да увеличи бедността с 1 процентен пункт (линия от 6,85 щатски долара), което забавя общото намаляване на бедността през 2022 г. Вълненията в цените на енергията, оказващи влияние върху базисната инфлация, могат да засилят въздействието до 1,8 процентни пункта. Достъпността на енергията продължава да бъде основен проблем: експресното проучване на Световната банка през юли разкрива, че 15% от домакинствата са имали затруднения с отоплението на домовете си през миналата зима, 30% са били изправени пред предизвикателства, свързани с охлаждането през лятото, а 73% са сметнали съществуващите тавани на цените на енергията за недостатъчни.