Светът губи борбата с инвазивните видове

Инвазивните видове, които унищожават реколтата, опустошават горите, разпространяват болести и подкопават екосистемите, се разпространяват все по-бързо по света. Човечеството не е в състояние да спре тази вълна, се казва в основна научна оценка.

Според междуправителствената научно-консултативна група към Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (IPBES) този неуспех струва над 400 милиарда долара годишно под формата на щети и пропуснати ползи - равностойни на БВП на Дания или Тайланд - и това вероятно е "силно подценено".

От водния хиацинт, задушаващ езерото Виктория в Източна Африка, през плъховете и кафявите змии, унищожаващи птичи видове в Тихия океан, до комарите, излагащи нови региони на Зика, жълта треска, денга и други болести - в доклада се изброяват над 37 000 така наречени чужди видове, които са пуснали корени - често буквално - далеч от местата на своя произход.

Този брой има тенденция към рязко увеличаване, а сметките за щетите се увеличават средно четири пъти на десетилетие от 1970 г. насам.

Икономическата експанзия, увеличаването на населението и изменението на климата "ще увеличат честотата и обхвата на биологичните инвазии и въздействието на инвазивните чужди видове", се казва в заключението на доклада.

Според него едва 17% от държавите имат закони или разпоредби за управление на това нашествие.

Независимо дали случайно или умишлено, когато неместни видове се озоват на другия край на света, вината е на хората.

Разпространението на видовете е неопровержимо доказателство, че бързото разрастване на човешката дейност толкова радикално е променило природните системи, че е вкарало Земята в нова геоложка епоха - антропоцен, казват учените.

Смята се, че хиацинтът, който в един момент покрива 90 % от езерото Виктория - пречи на транспорта, задушава водните организми, блокира водоприемниците на хидроенергийните язовири и развъжда комари - е внесен от белгийски колониални служители в Руанда като декоративно градинско цвете, преди да си проправи път по река Кагера през 80-те години на ХХ век.

Евърглейдс във Флорида гъмжи от разрушителното потомство на някогашни домашни любимци и домашни растения - от петметрови бирмански питони и ходещи сомове до папрати от Стария свят и бразилски пипер.

През XIX в. английските заселници пренасят зайци в Нова Зеландия за лов и храна. Когато те започват да се размножават като зайци, властите внасят свирепи малки хермалини, за да намалят броя им.

Но те започнали да преследват по-лесна плячка: десетки ендемични видове птици, които скоро били унищожени - от малки киви до крилати птици.

Нова Зеландия и Австралия - където се разигра подобна сага със зайци - са "примери" за това как не трябва да се контролират едни внесени вредители с други, казва пред АФП Илейн Мърфи, учен от Департамента за опазване на околната среда на Нова Зеландия.

По-често обаче инвазивните видове се появяват случайно - в баластните води на товарните кораби, в контейнерите в трюмовете им или в куфара на някой турист.

Средиземно море е пълно с неместни риби и растения, като рибата лъв и водораслите-убийци, които са пристигнали от Червено море през Суецкия канал.

Смята се, че стършелите-убийци, способни да унищожат цели пчелни семейства с едно нападение, са пристигнали в САЩ от Азия като пътници в товарни кораби.

В доклада на IPBES се посочва, че до голяма степен поради огромния обем на търговията в Европа и Северна Америка има най-голяма концентрация на инвазивни видове в света.

Според констатациите инвазивните видове са съществена причина за 60 % от всички документирани случаи на изчезване на растения и животни, като това е един от петте основни фактора, наред със загубата на местообитания, глобалното затопляне и замърсяването.

Тези фактори си взаимодействат: изменението на климата изтласква чуждите видове в новозатоплени води или земи, където местните видове често са уязвими от натрапници, с които никога не са се сблъсквали.

Смъртоносният пожар, който превърна в пепел хавайския град Лахайна на остров Мауи миналия месец, беше подхранван отчасти от изсъхнали треви - внесени преди десетилетия за храна на добитъка - които се разпространиха в изоставени захарни плантации.

Глобалният договор за опазване на биоразнообразието, сключен в Монреал през декември миналата година, си поставя за цел до 2030 г. да намали наполовина скоростта на разпространение на инвазивните чужди видове.

В доклада на IPBES се излагат общи стратегии за постигането на тази цел, но не се оценяват шансовете за нейното постигане.

Според доклада съществуват основно три линии на защита - превенция, ликвидиране и, ако това не се случи, ограничаване.

Опитите за ликвидиране обикновено се провалят. Местата с най-голям успех в премахването на нежеланите гости - особено плъхове и други гръбначни животни - са и най-уязвимите: малките острови. /БГНЕС