Таня Благоева: Избори в Сърбия – слугуване на Путин и Си или път към свободна държава

На 3 април 2022 г. сърбите се отправят към урните, за да гласуват на президентски, парламентарни и местни избори.

Изборната победа е желана отчаяно от опозиционните кандидати заради дългогодишните надежди за кардинална промяна в управлението – от досегашната автокрация към така мечтаната, но с малки изгледи за постигане демокрация.

Досегашният президент на Сърбия Александър Вучич се надява да разшири управлението си в балканската държава след десетилетие на затягане на хватката върху лостовете на властта. Бивш ултранационалистически съюзник на покойния диктатор Слободан Милошевич, висшият политик държи властта под една или друга форма от 2012 г. насам.

Фактология за изборния процес

Около 6,8 милиона души имат право да гласуват на общите избори в Сърбия. Според анализатори избирателната активност може да достигне около 60%, т.е. около 3 900 000 души.

Първоначално парламентарните избори трябваше да се проведат през 2024 г., но настоящият президент Александър Вучич обяви в края на октомври 2020 г., че изборите ще бъдат свикани по-рано.

Местни избори ще се проведат в 12 общини и 2 града, включително Белград. Републиканската избирателна комисия (РИК) потвърди, че в общите избори ще участват 19 избирателни листи и 8 кандидати за президент.

Предстоящите президентски избори са редовни, тъй като мандатът на президента Александър Вучич трае пет години. За президент на републиката ще бъде избран кандидат, получил повече от половината от подадените гласове. Ако никой от кандидатите не успее, гласуването продължава на втори тур на изборите след 15 дни. За президент на републиката е избран кандидатът, получил най-голям брой гласове на втория тур на изборите.

На парламентарните избори се гласува за народни депутати, а мнозинството от депутатите по-късно трябва да изберат новото правителство на Сърбия. Избират се 250 депутати за четиригодишен мандат. Партиите трябва да спечелят 3% от гласовете, за да влязат в парламента. Това преброяване не се отнася за партии, представляващи национални малцинства. Президентът дава мандата за съставяне на ново правителство на представителя на партията, спечелила най-много гласове или осигурила мнозинство за съставяне на правителство - най-малко 126 депутата. Парламентът трябва да потвърди избора на министър-председател или кабинет.

В деня на изборите секциите отварят в 7:00 часа сутринта и затварят в 20:00 часа.

Българите от Западните покрайнини и изборите

На 3 април ще трябва да застанат пред урните и българите от Западните покрайнини, които бяха откъснати от Родината майка след Ньойския мирен договор. От 120 000 българи, които България е била принудена да остави 1919 г. на Държавата на сърби, хървати и словенци, през 2011 г. са останали само 18 500, вследствие на прилагането на всички известни в света методи за разселване и асимилация на чуждо население.

Политика на изкореняване на българската култура и фалшифициране на българската история продължава целенасочено и систематично днес от Белград.

„Винаги досега зад обичайните усмихнати българо-сръбски дипломатически изказвания за добросъседство, икономическо сътрудничество, спазване на правата на българското малцинство, образование на български език, икономическо възстановяване на общините Босилеград и Цариброд, съвместни инфраструктурни проекти и пр., продължава да се зъби зловещото лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдяване на районите, населени с българско население“, коментира пред БГНЕС Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград.

Изборни прогнози

Политическото съревнование в Сърбия тази пролет носи много по-несигурна борба от тази на последните парламентарни избори преди две години. Този път за участие се обявяват почти всички управляващи и опозиционни партии, движения и дори организации, които не са регистрирани като политически или други движения и граждански сдружения. Затова се очаква по-интересен и динамичен „политически мач“.

Сочена за фаворит е Сръбската прогресивна партия (СНС), която дойде на власт през 2012 г., след като състави правителство със Социалистическата партия на Сърбия (СПС). Те успяха да спечелят огромното мнозинство от местата след парламентарните избори през 2020 г., които бяха бойкотирани от повечето партии, които заявиха, че условията не са свободни и справедливи. Вучич, който беше избран за президент през 2017 г., беше изправен пред масови протести по време на първия си мандат, предимно през 2018-2020 г. и през юли 2020 г. Правителството проведе и референдум за промени в Конституцията през януари 2022 г., който беше одобрен от 60% от избирателите, въпреки че избирателната активност е отчетена само като 30%.

Опозиционните партии засилиха присъствието си, като коалицията Обединени за победа на Сърбия е с най-голяма подкрепа в проучванията.

Според последните проучвания, Александър Вучич може да разчита на около 52%, а най-силният опозиционен кандидат Здравко Понош на около 28%. Всички останали кандидати могат да очакват между 2,5% и 5% подкрепа, с изключение на Миса Вачич, който се оценява на под 1% подкрепа. Минималният прогнозен брой гласове, който Александър Вучич може да получи, е около 1,9 милиона, а максималният е около 2,1 милиона.

Само допреди няколко месеца изглеждаше, че опозицията има инерция. През януари Вучич дръпна шалтера на спорен проект за литиева мина след масови демонстрации в цялата страна, при които хиляди хора излязоха по улиците. Обратът беше необичайно поражение за Вучич, който рядко е бил принуден да отстъпва през десетилетието си начело на държавата.

Последните социологически проучвания сочат, че основният опонент на Вучич ще бъде бившият военен ръководител на Сърбия Здравко Понош - генерал в оставка, който се превърна в изненадващ кандидат, издигнат от проевропейския опозиционен лагер в страната.

"Въпросът не е дали опозицията ще спечели няколко допълнителни места, а дали Сърбия ще съществува като демократична и европейска държава, ако Вучич остане на власт през следващите пет години", каза Понош.

Анализаторите обаче твърдят, че опозицията има малки шансове да детронира Вучич.

Отражение на войната в Украйна върху сръбските избори

На фона на бушуващата в Европа война, сръбският президент популист Александър Вучич обеща на избирателите „да продължи да им осигурява стабилност“. Войната на Кремъл в Украйна хвърли сянка върху вота, за който наблюдателите по-рано прогнозираха, че ще се съсредоточи върху въпроси като околната среда, корупцията и правата.

Вучич умело използва инвазията в Украйна в своя полза - като подклаждаше страха от потенциални пристъпи на нестабилност и същевременно даваше гаранции, че само той може да предотврати изпадането на страната в подобна криза.

В страната, която някога беше възприемана като парий, спомените за кървавите войни от 90-те години по време на разпадането на Югославия и икономическите санкции са все още пресни за мнозина. В трудни моменти избирателите често търсят лидер, който обещава стабилност, а не радикална промяна, казва сръбски анализатор.

"Големите кризи, поне в краткосрочен план, винаги работят в полза на тези, които вече са на власт", заяви пред АФП Зоран Стоилкович, профсъюзен лидер и преподавател по политически науки в Белградския университет. "Те предизвикват несигурност, страх и очаквания, че системата ще гарантира поне елементарна сигурност."

Боян Клачар, ръководител на независимия изборен наблюдател CESID, каза: "С изместването на основния фокус на кампанията опозицията пострада повече от управляващата партия. Изглежда, че те не бяха готови да се адаптират към новите условия."

Сръбска неприязън към НАТО

Преди да избухне войната в Украйна, бивша Югославия беше сцена на най-кървавите боеве в Европа от десетилетия насам. След смъртта на дългогодишния диктатор Йосип Броз Тито през 1980 г. Югославската федерация се оказа в криза, в която имаше пререкания между етническите групи и нарастващи националистически настроения. През 90-те години на ХХ век в цяла Югославия, в Босна, Хърватия и Словения, избухнаха редица конфликти. Главният виновник беше сръбският диктатор Слободан Милошевич. По време на войната в Босна се водят едни от най-тежките боеве. Загинаха около 100 000 души, включително хиляди мюсюлмански мъже и момчета, избити от сръбските сили в Сребреница, който и до ден-днешен е смятан за най-големият геноцид в Европа след Втората световна война.

През 1998 г. избухна война в населената с албанци сръбска провинция Косово. Този път опитът за етническо прочистване, подготвян от сърбите, не успя заради намесата на НАТО.

Десетилетия след тази война в Сърбия продължава да тлее недоволство, като мнозина отричат нарушенията на правата, извършени от сръбските сили, и продължават да изпитват неприязън към Северноатлантическия алианс.

От векове Сърбия и Русия са обединени от дълбоки братски връзки

"Сърби и руснаци - братя завинаги"

Сърбия остава рядко отклонение в Европа - части от населението подкрепят войната на Русия в Украйна. В столицата Белград дори се проведоха масови протести по улиците в подкрепа на Кремъл, като демонстрантите скандираха: "Русия-Сърбия. Братя завинаги".

От векове Сърбия и Русия са обединени от дълбоки братски връзки благодарение на славянското и православното си наследство. Голяма част от подкрепата за войната на руския президент Владимир Путин се корени в колективната омраза към НАТО. Русия също така подкрепя Сърбия по отношение на Косово, като отхвърля неговата независимост и помага за изключването на бившата провинция от Организацията на обединените нации.

Александър Вучич се движи по все по-тънка линия преди изборите, като официално осъжда Москва в ООН и същевременно отказва да наложи санкции на Русия у дома. Много от неговите съмишленици подкрепят Кремъл.

Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич заяви непосредствено преди изборите: „Военният неутралитет на Сърбия трябва да бъде записан в сръбската конституция.“

На фона на поддръжката за Русия обаче преди дни се появи информация за използвани от украинската армия миногвъргачки, които изненадващо се оказаха сръбско производство – те са произведени от военния завод "Крушик" във Валево през 2018 г. До момента няма реакция на новината от руска страна.

Според „Visegrad Insight“, при евентуална поддръжка на санкциите срещу Русия от сръбска страна, Русия няма да се поколебае да изрита своя "приятел" икономически, като накара Сърбия да плаща нормални пазарни цени като "отмъщение", и политически, като промени мнението си в ООН по въпроса за Косово. Сегашните сръбски елити няма да се „самоубият“, като прекъснат отношенията си с Русия. Ако го направят, резултатите от ответните руски санкции в разгара на предизборната кампания ще бъдат катастрофални за тяхната кампания.

Китай подпомага и подкрепя амбициите на Вучич за „Сръбски свят“

Китайският фактор

Благоразположението на Вучич към Пекин служи добре на него и неговата партия. Комбинирайки инфраструктурни проекти, финансирани от КНР, и получавайки преки чуждестранни инвестиции, Сърбия може да се похвали с най-високото ниво на ангажираност на КНР в Западните Балкани - 9,7 милиарда евро (11 милиарда долара), които са с 4,3 милиарда евро (4,87 млрд. долара) повече от тези за Виктор Орбан в Унгария. Към април 2021 г. КНР е предоставила на Белград заеми в размер на 12 % от тази сума. В замяна на това Сърбия подкрепя Китай на международни политически форуми и предоставя на Пекин база за неговите политически, икономически и технологични интереси в Европа.

Китай подпомага и подкрепя амбициите на Вучич за „Сръбски свят“. Целта на Пекин е регионална стабилност за максимално улесняване на търговията и инвестициите на КНР, което да завърши с безпрепятствено движение на китайски стоки и услуги към европейските пазари през пристанищата в източната част на Адриатическо море.

„Пресметлив“ интерес към ЕС

Една от основните причини сръбското правителство, но и населението, да се придържа към Европейския съюз, е неговата финансова подкрепа. ЕС е най-големият донор в страната, който през последните двадесет години е предоставил над 3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства в подкрепа за реформите в Сърбия. Освен това ЕС продължава да бъде най-големият търговски партньор на Сърбия - над 61% от сръбската търговия е с държавите-членки на ЕС.

Сръбският социолог Весна Пешич заяви пред "Данас": „Бихме умрели от глад, ако официално скъсаме с ЕС и кажем, че няма да влезем в него".

В зависимост от това как ще се развие ситуацията след изборите на 3 април, Сърбия може да има или шанс за реалистично присъединяване към ЕС, или ще трябва да продължи да се бори със стагниращото статукво.

Сръбски провокации към България

От години Александър Вучич и неговите приближени провокират България, като сред различните изявление се открояват тези на самия президент: „Сърбия е с по-развита икономика от българската“, „България ще застраши руския газ за Сърбия“ и др.

Сръбският министър на отбраната Александър Вулин пък заявява, че „България въоръжава терористи“.

„България е нашият най-голям конкурент в отбранителната промишленост и оттам идват атаките срещу нашата военна индустрия“, каза той, допълвайки, че България има два завода, които произвеждат абсолютно същата продукция, като тази във военния завод в Крушик.

По-рано депутатът Милован Дрецун отправи обвинения към страната ни, че „поддържа агентурна мрежа в Сърбия“.

Сръбски професор от Университета в Белград Драган Симеунович в телевизионно интервю многократно нарече българите "зверове, които избиват всичко пред себе си".

„Българите са изкормвали бебета от утробите на бременни жени и след това са ги изгаряли живи”, каза той в телевизионно интервю.

Последната провокация дойде от сръбския историк Милован Пизари, който в ефира на държавната телевизия РТС обвини България в „геноцид, депортация и изтребление на населението в Сърбия и българизация на Македония“.

Пленени медии

Според обширен доклад на Института за изследване на външната политика, публикуван във "Форин полиси" на 26 март, влошеното състояние на медийната свобода в Сърбия е лошо предзнаменование за региона. Сръбският държавен кабелен и широколентов оператор Telekom Srbija, се стреми към монопол на вътрешния пазар като същевременно се опитва да доминира в кабелните мрежи в Западните Балкани. Основните медии в Сърбия са под абсолютен контрол на правителството без изгледи за скорошна промяна. „Репортери без граници“ съобщава, че през последните години се наблюдава постоянен спад на свободата на независимата преса в Сърбия, като независимите журналисти се трудят под контрола на правителствен натиск. Репортерите и разследващите медии са подложени на физически и понякога на смъртни заплахи.

За състоянието на медиите в Сърбия говори достатъчно това, че медиите там представят украинската трагедия, като нападение на Украйна срещу Русия.

Сърбия – между опасен национализъм и взривоопасни идеи за „Сръбски свят“

Докладът на Института за изследване на външната политика алармира: "Сърбия е верен съюзник на Русия и Китай, управлявана от полуавторитарно правителство, което активно преследва идеологически иредентистка териториална експанзия в Западните Балкани. Днешна Сърбия представлява заплаха за регионалната и трансатлантическата сигурност". Под ръководството на Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Александър Вучич сръбското правителство бързо укрепва армията си, открито подкрепя ултранационалистически провокатори в съседните държави, укрепва връзките на Белград с Москва и затвърждава партньорството с Китайската народна република (КНР).

Обръща се внимание и на актуализирането на идеологията на "Велика Сърбия". Партията на Вучич подпомага ултранационалистическите групировки, действащи в съседните ѝ държави. Правителството работи в тандем със Сръбската православна църква (СПЦ), която непрестанно и надеждно се противопоставя на по-голямата европейска/трансатлантическа интеграция, социално-религиозната толерантност и признаването на държавността на Косово. С така поставената основа Вучич позиционира Сърбия бързо да се възползва от потенциалните конфликти в региона. Целта му е териториалното разширяване на Сърбия, към което се стреми когато дойде подходящ момент.

„Велика Сърбия“ или пансърбизма е шовинистична, иредентистка идеология, която защитава обединението на всички етнически сърби под едно управление. Нейното осъществяване може да се извърши само с включването на всички балкански земи, които в момента са исторически населени със сърби. Вучич използва измамно трансатлантическа обвивка, като вътрешно се бори за авторитарен контрол, докато навън се представя като надежден гарант на регионалната сигурност. Фундаментален елемент на виждането за „Велика Сърбия“ е близкото партньорство на Белград с Москва.

„В момента Сърбия е основният дестабилизиращ фактор на Балканите. Най-доброто доказателство за това е фактът, че тя не признава собствените си граници“, заявява. изтъкната сръбска социоложка и политик Весна Пешич и допълва: „В Сърбия положението е толкова катастрофално, че с това управление ние не сме в състояние да решим нито един проблем, включително и косовският“.

Таня Благоева

Следизборен път за Сърбия

Какво ще се случи след изборите на 3 април? От гледна точка на геополитиката оставането на страната на Русия няма голям смисъл за Сърбия.

Фокусирането върху тясното сътрудничество с косовските власти за запазване на правата на малцинствата за живеещите там сърби и защитата на сръбските исторически и религиозни обекти продължава да бъде актуален въпрос.

Ако се придържа към Русия, Сърбия ще бъде засегната от икономически последици, тъй като руската икономика ще се срине заради безпрецедентните санкции, наложени ѝ в резултат на агресията ѝ срещу Украйна.

Освен това и ЕС, и САЩ трябва да признаят, че скъсването на връзките с Русия ще се отрази за известно време и на икономическата стабилност на Сърбия. Ето защо те ще трябва да са готови да компенсират икономическите загуби на страната, ако искат тя да е изцяло в тяхната орбита.

А дали Сърбия ще избере по-сигурният проевропейски път или осеяния с много подводни камъни път към Изтока – ще решат изборите на 3 април и по-скоро развитието на политическата ситуация след това и последващите стъпки на управляващите. /БГНЕС

----------

Таня Благоева, редактор в Международния отдел на БГНЕС.