Таня Михайлова: Дипломацията и инструментите на дипломацията не могат да бъдат заменени с друго

Ако политическите послания са достатъчно отчетливи, то и българската дипломация ще бъде влиятелна. Това заяви в интервю за БГНЕС Таня Михайлова, директор на Българския дипломатически институт.

Българският дипломатически институт навършва своята 20 годишнина. По този повод и за да разбере какви са приоритетите, които реализира в момента и с какви постижения и успехи може да се похвали разговаряме с неговия директор Таня Михайлова. Тя е начело на института от 2012 година - именно в годините, в които се наложи да се работи много, 5 години след приемането на България и Румъния в Европейския съюз.

„Самото съществуване на дипломатическия институт вече 20 години, е пример за успех, затова как една съвременна, модерна администрация може да се развие. Това е защото в модерната история на България не е имало дипломатически институт“, заяви Михайлова.

Тя припомни, че той е създаден в един много важен за нас момент, когато България водеше преговори за членство в НАТО и Европейския съюз и беше много важно администрацията и дипломацията да се подготви за онази реалност, в която ние вече ще бъдем член в тези две важни организации и общества. „Така че дипломатическият институт, започвайки от нулата, всъщност прилагайки едни съвременни стандарти, постигна успех, така че да съществува вече толкова години и неговите обучения да продължават да бъдат търсени“, каза Таня Михайлова.

Тя се спря и на ролята на Дипломатическия институт в региона в предоставянето на българския опит за членство в ЕС.

„Дипломатическият институт на Балканите игра през последните 20 години една достатъчно интензивна роля чрез така наречените обучения за млади дипломати от региона. Ние си дадохме сметка, че, когато бяхме в преговори за членство, България си свърши работата, написа своето домашно. Много бихме искали държавите, които искат да бъдат членове на ЕС да направят същото каквото направихме ние“, заяви Таня Михайлова.

По тази причина в продължение на много години Дипломатическият институт организира семинари за споделяне на опита за влизане на България в ЕС.

„Няма държава от Западните Балкани, в която да не сме правили подобни обучения. През последните няколко години интензитетът леко намаля, но вярвам, че отново ще се върнем там. Дипломацията и инструментите на дипломацията не могат да бъдат заменени с друго“, подчерта Михайлова.

Институтът също така работи много в областта на енергийната дипломация.

„Когато през 2010 г. направихме нашия първи семинар, имаше едно недоверие и мнозина казваха, че такова нещо няма. Много скоро се уверихме, че светът се завъртя около енергетиката и не е спирал до момента. Енергийната дипломация представлява един много специфичен фокус в нашата дейност, който се изразява в издаването на сборници, ежегодни международни семинари с участници от региона“, каза тя.

Друг важен момент е дигиталната дипломация, за която се говори от 20 години. „Ковид-19 ни показа какво означава дипломатите да използват социалните мрежи и дигиталните инструменти за постигането на определени задачи в рамките своята дейност“, посочи Михайлова.

Предстои да се въведе още едно измерение – научна дипломация. „Връзката между наука и дипломация е една много специфична връзка и е време да заговорим и за нея“, заяви директорът на Института.

По отношение на хората, които завършват родната дипломатическа академия, Таня Михайлова е категорична: „Това са много мотивирани млади хора, които искат да работят за България“. /БГНЕС