Цанко Серафимов: Иван Михайлов спира "македонските убийства"

Писателят и публицистът Цанко Серафимов поднася на читателите една необичайна книга – „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим”.

Защо този публицистичен труд е изненада за всички, които познават и се интересуват от живота и дейността на последния лидер на македонското освободително движение Иван Михайлов? Защото повече от три десетилетия след кончината на великия революционер (1990) никой изследовател или журналист не бе допуснат до неговия архив. Помолихме Цанко Серафимов да разкаже как се е родила тази необикновена книга.

- Ще започна малко по-отдалече. Аз съм от Неврокопския (Гоцеделчевския край, където през 1925 година се случват т. нар. Дъбнишки събития. Става въпрос за наказателна акция на ВМРО срещу замислите на Македонската федералистка организация и на белграските и московските й покровиители за сваляне на правителството на проф. Александър Цанков и унищожаване на ВМРО в Пиринска Македония от федералистки чети, подпомагани от сръбска и гръцка войска. Иван Михайлов разпорежда арестуване на всички заподозрени в зловещия план. В с. Дъбница е създаден полеви съд от представители на ЦК на ВМРО, които заседават в Арнаудовата къща. На смърт са осъдени 79 души комунисти, земеделци и други просръбски елементи... Допреди 30 години улиците на гр. Гоце Делчев носеха имената на тези предатели. А Иван Михайлов бе анатемосан от комунистическата пропаганда и името му означаваше „фашист, убиец, кръволок...” През 1976 – 1977 г. вече работех като журналист в благоевграския вестник „Пиринско дело”. Тогава се допускаше да се говори „по-свободно” по Македонския въпрос, но се толерираха левите среди, участвали в борбите. Иван Михайлов продължаваше да бъде „фашист, убиец, кръволок...” Един ден при мен дойде скоро излезлият от затвора Тома Малечков, прекарал в килиите 14 години заради българския си патриотизъм. Той е бил осъден като привърженик и последовател на Иван Михайлов... (През 1942 – 1944 г., като студент по право в Загреб, Тома Малечков е бил секретар на Иван Михайлов, който в това време пребивава във възстановената Хърватска държава) Макар да знаеше, че шефовете ми няма да погледнат на мен с добро око, ако разберат, че се интересувам от Иван Михайлов, Тома Малечков ми даде една дебела папка (500-600 страници) преписани на пишеща машина статии, интервюта и някои важни книги на Иван Михайлов. „И не я показвай на никого – предупреди ме той, - защото вътре има огън и жупел срещу комунистите...”

- Не зная с какво бях заслужил това доверие....

- Подобно нещо се случи преди 4-5 години. Най-неочаквано по телефона ми се обади от Рим Вида Боева – Попова, личен и политически сътрудник на Ивам Михайлов в продължение на три десетилетия. Чела мои публикации и поискала да се запознае с мен... След доста продължително общуване, тя реши да ми предостави някои материали от архива на Иван Михайлов, които да публикувам с коментар. С това тя всъщност направи един необичаен жест към мене: по думите й, заветът на Иван Михайлов е бил „архивът да стане достъпен или да се предаде само на институции и хора, които няма да предадат саможертвените герои, които положиха костите си за българщината в Македония. В противен случай – „кибритената клечка””, т. е. архивът да бъде унищожен... Вече е ясно, че това няма да се случи!

- Защо Вида Боева – Попова именно на мен подари това високо доверие, само тя може да каже...

- Моят „РЕЧНИК....” дава отговор на много въпроси, които вълнуват българите. В 81-те документа и други материали от архива на Иван Михайлов, които съм използвал, и онези 56, с които съм се съобразил, оживяват събития, за които досега сме имали погрешна представа, защото са интерпретирани злонамерено от от комунистическата пропаганда и догматичната историография. Впечатляващи факти съдържат публикациите, свързани с привличането след 1945 г. на нови емигранти от Македония за освободителната кауза. Бащинска е грижата на Иван Михайлов при пренасочването им към Новия свят.

- В книгата има текстове, които направо са шокиращи – за операцията на Държавна сигурност за отвличане на Иван Михайлов и заграбване на архива му; за сагата около Христо Огнянов в македонското движение и неговото неоповестено пораженство; за молбите на ветеринаря Иван Гаджев от САЩ до Тодор Живков да изпрати сина си Владимир при българската емиграция, при Македонската партиотична организация; за дискретното посещение на Иван Михайлов във Ватикана, след негово изложение до папа Йоан ХХIII; за кореспонденцията на Ванчо с проф. Александър Цанков и материалното подпомагане от Иван Михайлов на бившия министър-председател в първите години на емигранството му; за финансирането на Иван Миайлов и екипа му в Европа; за плановете на германската тайна служба относно Македония и ролята на Иван Михайлов; за кореспонденцията с поета Теодор Траянов, който нарича Ванчо „велико българско сърце”; за трогателната любов между Ванчо и героинята Менча Кърничева; за общата борба на българи и хървати срещу сръбския шовинизъм....

- За пръв път в моя „РЕЧНИК...” е казана истината за края на на т. нар. „македонски убийства”, за които основната вина се стоварва върху „михайловистите”. След тайна среща на Иван Михайлов с министър-председателя Никола Мушанов, „македонските убийства са спрени” – рухва митът, че това е заслуга на превратаджийте-офицери около Кимон Георгиев. Гибелта на 31 декември 1932 година на Симеон Евтимов, главен редактор на органа на ВМРО „Македония” е поводът за тайната среща на Ванчо с Никола Мушанов. За тази среща на четири очи Иван Михайлов е оставил документ, в който в седем точки обяснява какви искания е поставил пред министър-председателя. В края на текста четем:

- „НЕ МИНА МЕСЕЦ ПОДИР РАЗГОВОРА - ето – един ден осъмнахме с новината, че са арестувани десетина протогеровисти, между които някои по-прононсирани пакостници. И ЗА ЧУДО - като да бяха измрели, „протогеровистите” не се проявиха вече с нищо. Така че не 19-майските офицери спрели „македонските убийства”, а моят разговор с въпросното лице. ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА.”

- Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на македонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция – в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност, той живее в продължение на 42 годин под името Иван Анастасов. Италианските власти му осигоряват дискретна охрана. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи – свещено място.

- Не е нескромно, ако кажа, че „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим” безапелационно разбива някои митове, създадени от антибългарската пропаганда и от догматичната историография. Влязал в ролята на първооткривател, аз изгарям от нетърпение да оповестя за своя професионален и творчески шанс. /БГНЕС