Теодора Димова: Трябва ни хора, които са в политиката да служат на другите, а не на себе си

Съвременната българска литература отразява по един здравословен начин дневния ред на обществото ни. Тя се развива в много посоки. Не може да се категоризира в някакви течения. Ние вървим по дневния ред на обществото, сега очакваме поредните избори, очакваме следващият парламент да успее да състави правителство. Това заяви в интервю за БГНЕС писателката Теодора Димова.

Запитана защо има толкова малко интелектуалци в политиката ни, тя каза, че политиката ни постепенно е била завладяна от хора, които са влезни в нея само заради собствена изгода.

„Всъщност „министър“ означава „слуга“. В политиката би следвало да отиват хора, които да служат на другите, а не на себе си. Това постепенно отблъсна много интелектуалци и те наистина не искат да се занимават с политика“, обясни Димова.

Според нея промяната в България се случва изключително трудно. „Ние като че ли правим една крачка напред и след това две стъпки назад”, каза тя.

Писателят изрази мнение, че е много трудно да се даде отговор на въпроса защо в България всичко се случва толкова трудно. По думите ѝ е също толкова важно да си дадем сметка защо сме на последно място по ваксинация, защо сме като някоя африканска държава по отношение на ваксинацията, защо мнението на некомпетентни хора надделя и се установи това антиваксърско поведение, запита Теодора Димова.

Според нея това е изключително голям проблем, който се плаща с човешки животи.

На въпрос защо преходът в България също е толкова труден, интелектуалецът отговори, че няма отговор на този въпрос.

„Задавам си този въпрос непрекъснато – в разговор с приятели, с познати, но досега не съм намерила задоволителен отговор. Има нещо сбъркано в самите нас, не успяваме да обърнем погледа си навътре, да го усетим, да го изговорим. Това е работа и на писателите, и на театъра, на изкуството, това обръщане на вътрешния взор към самите нас и напипване на наболелите проблеми. Едно от възможните обяснения е, че ние не успяхме да скъсаме с миналото. Ние нямаме ясна оценка за миналото си, не прерязахме връвта с миналото. То е като някаква паст, която непрекъснато ни придърпва назад, към себе си“, заяви Димова.

Тя допълни, че не сме свикнали да разчитаме на себе си, не можем да се справяме сами.

„Не сме научени да разчитаме на себе си. Като че ли това е психиката ни. Винаги чакаме някой да дойде отвън, за да ни спаси. Това е една от невралгичните и болни точки в нашето общество“, завърши писателят. /БГНЕС