На немски първите думи на тази песен са: "Stille Nacht, Heilige Nacht..." - „Тиха нощ, свята нощ...“. На езика на зулусите това звучи така: „Ебусуку обунговеле...“ За християните в Ботсвана първата строфа е „Усуки литка тхола“. А жителите на Япония запяват „Шицукеки майонака“. Но независимо от това дали през прозореца на Рождество вали сняг или духа горещ африкански вятър, става дума за една и съща песен. Авторът! В Германия без нея Коледата е невъзможна. „Тиха нощ, свята нощ...“ звучи навсякъде: в телевизионния и радио ефир, на улицата, в търговските центрове, в детските градини, в домовете на немците край коледната елха. При това мнозина са уверени, че тази песен е народна. Днес, това наистина е така. Въпреки това, имената на нейните създатели са известни.
„Тиха нощ, свята нощ...“ се появява в Германия през 1831 г. Любопитното е, че още тогава в песнопойките, издадени едновременно в Берлин и Дрезден, където са напечатани нейните ноти и текст, е записано: „Авторът на текста и музиката е неизвестен“. Пруският крал Фридрих Вилхелм IV я чува за пръв път през зимата на 1853 г. Тя толкова му е харесала, че той извиква придворния концертмайстор и заповядва: „Намерете автора!“. Кой пее невярно в хора? Кралската воля остава неизпълнена още цяла година. Загадката е разрешена едва през декември 1854 г. благодарение на щастлива случайност. Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който бил добър приятел на концертмайстора на пруския двор, се скарал с пеещия в хора младеж Феликс Грубер, защото той, според него, постоянно пеел погрешно. На забележката на хормайстора, младежът отговорил: „Вкъщи ние винаги я пеем така. Моят баща по-добре от вашия знае, как правилно да бъде изпълнена. В края на краищата той е написал тази песен!“.