Тодор Чобанов: С повишено внимание към историята да се реши какво да има на мястото на ПСА
Историята на Княжеската градина е много интересна и започва някъде в годините, когато римляните създават древна Сердика.
Оттук е минавал вече несъществуващия приток Крива река на реката, която всички познаваме – Перловска, който е напоявал обилно тези зони, които са били ливади векове наред.
Още с Освобождението новият български владетел Княз Александър поставя въпроса на градския архитект Бетц да се създаде тук Княжеска градина. Първоначално се изграждат оранжерии и зеленчукова градина, които имат за цел да снабдяват двореца с пресни продукти, но още тогава започва да се изгражда и ботаническа градина, да се засаждат редки видове, така че буквално с Освобождението започва и организацията на това парково пространство като особено специално място.
Това каза в интервю за БГНЕС историкът и бивш заместник-кмет на София Тодор Чобанов.
С него разговаряме как е изглеждала Княжеската градина в София и какво е имало на мястото, на което вече десетилетия наред се издига Паметникът на съветската армия.
Чобанов заяви, че във по онова време във всички големи градове в Европа е имало подобни паркове и през годините започват системни усилия да се изгради наистина един представителен парк за българската столица София. Той отбеляза като особено голям приносът на Княз Фердинанд, който още през 1887 г., буквално веднага след като пристига, започва да развива няколко подобни проекта. „Поръчва да пристигне от Пловдив тамошният градски архитект, известен швейцарец – Шевалас, и му възлага тук да оформи алейна мрежа, да започне подобрения в парка“, разказа историкът.
Чобанов подчерта, че няколко години по-късно, през 1891 г., Фердинанд със свои средства урежда тук и първата публична зоологическа градина в България. „Тя е продължение на това, което се започва в самия дворец Врана. Първоначално там е колекцията от редки животни, тя е пренесена впоследствие тук. Усилено продължава работата по парка, неговите алеи, ограда, павилиони, ботаническа част и са въвлечени най-различни знакови специалисти, например хора като Георги Фингов, който проектира оградата, тя е била много представителна, много красива. Грюнангер, който е един от архитектите на двореца, работи по оформянето на някои павилиони. Въобще тук действително е вложено най-доброто, с което е разполагала българската държава“, добави той.
Историкът обясни, че именно в началото на ХХ век настъпва един специфичен апогей – мястото се е оформило като парково пространство, любимо на софиянци и гостите на града. „По ред причини Фердинанд възлага да се проектира тук едно изместване на дворцовия комплекс, тъй като той действително там се е намирал в една доста тясна зона. Това, разбира се, не се осъществява заради Първата световна война, но при всички случаи след войната продължават усилията за подобрения по това пространство“, посочи той.
Чобанов открои, че през 1936 г. по инициатива на Цар Борис III тук е създаден т.нар. детски парк, или детска градина. „Това е един доста обширен комплекс с най-различни забавления за децата, включва летен театър с над 600 места, специален детски театър, басейн, лабиринт от растения“, каза той, като уточни, че дори е имало и здравен пункт и ако някой се нарани да може бързо да получи първа медицинска помощ.
Историкът подчерта, че до началото на 80-те години на ХХ век тук функционира и столичният зоопарк. „В 30-те години на ХХ век много тържествено, с известни трудности, от парка „Врана“ са доведени и първите два слона в българската история. Мъжкият е бил с лош характер и по доста интересен начин са били примамени в изградения специално за целта слонарник, така че мястото е ставало свидетел и на най-различни събития до 80-те години на ХХ век, когато зоопаркът е преместен в сегашния си дом“, разказа още той.
Работата по Паметника на Съветската армия започва още в края на 40-те години на ХХ век и е изграден през 1954 г. Чобанов обясни, че това е една цялостна програма, обхванала цяла България – във всички български големи градове да се изградят паметници, свързани със Съветския съюз и с комунистическия режим в България. „Обикновено тези паметници са свързани със стандартни изображения, стандартни сюжети. Най-вече се възвеличава Съветската армия, тогава наричана Червена армия. И този паметник тук е най-големият и най-представителен от всички тях, те са десетки из цялата страна“, отбеляза историкът.
Според него днес това продължава да е любимо място на софиянци, но не заради паметника, а заради останките от това съществено пространство, което е останало от стария зоопарк, от Княжеската градина. „Алеите на практика следват очертанията, зададени още от края на XIX век. Ако се вгледа човек между храстите, тук-там може да види останки от някогашните инсталации с животните, а даже и от детската градина има следи в зоната пред Министерството на спорта“, обърна внимание той.
Чобанов коментира, че паметникът е формирал вече един съществен въпрос в българското обществено пространство. „Той е седял доста дълго тук и всъщност е част от един мемориален площад. Неговото махане и оставяне на площада празен би създало друг вид проблем, друг вид травма, защото много си личи, че този площад е правен да има нещо на него“, смята той и допълни, че пространството се харесва на младите хора, на скейтбордистите, на велосипедистите.
Според историка ако след демонтирането на Паметника на Съветската армия мястото остане празно, при всички случаи това ще отвори една дупка в градската тъкан, а София като българска столица има определени дефицити в системата на визуалната памет. „Когато става дума за една столица, каквато е София, а тя трябва да съдържа в себе си памет за цялата българска история, която никак не е кратка – това са 1350 г. доказани, сигурни“, каза още той.
Чобанов също така обърна внимание, че има много важни личности, знакови хора, които действително са допринесли страшно много за нас и ние сме длъжни да ги почетем по подобаващ начин. „Това отчасти е направено с Борисовата градина, която е замислена също още в онази епоха именно като исторически парк с паметници на бележити българи. Но по ред причини не са уважени българските владетели от средновековието“, допълни той.
Историкът отбеляза, че допреди няколко години не е имало нито един паметник на български средновековен владетел, а това са личностите, на които дължим днешна България, че сме част от Европа и от европейската цивилизация. Чобанов е категоричен, че е задължително в българската столица да има паметник на основателя на българската държава, защото ако не беше кан Аспарух можеше и да сме някъде на Волга, а можеше и въобще да ни няма, както се е случило с другите Българии, защото неговите братя създават други държави, но неговата оцелява.
„Задължително трябва да почитаме и Борис Кръстителя – това е една изключителна личност не само в българската история, но и в историята на Европа. Приобщава България към християнството. Той реално е архитектът на кирилицата, той е поръчал на Климент да работи по втора графична система. Той е менторът на Светите Седмочисленици, на Светите братя“, каза още той и добави, че това са знакови личности, които заслужават памет и уважение, и това е едно логично решение.
Историкът разказа, че пред Народната библиотека в миналото е имало паметник на Васил Коларов. „Тук действително много елегантно се е решил проблемът, като на негово място след време е сложен паметник на Светите братя Кирил и Методий – личности, които несъмнено заслужават да се намират в сърцето на българската столица, така че това не е необичайно за България“, посочи той, давайки пример с едно работещо решение.
Чобанов подчерта, че в крайна сметка Столичният общинският съвет е взел решение и то е да се проведе конкурс какво да бъде направено след демонтирането на Паметника на Съветската армия. Той е убеден, че ще има много предложения и идеи, още повече, че действително тук се намираме в сърцето на българската столица, на българската държавност, в непосредствена близост е Софийският университет, а недалеч е и парламентът. „Трябва с повишено внимание към историята, към обстоятелствата, в които се намираме в момента, да изберем едно решение, което няма да ни кара след време да се срамуваме от поколенията“, заключи историкът./БГНЕС