Тодор Тодоров – един от четиримата живи ветерани след Втората Световна война

Един от четиримата, останали живи ветерани от Втората Световна война в Свищовско, е 94-годишният Тодор Иванов Тодоров от село Алеково.

Тодор Тодоров е 18-годишен, когато се записва като доброволец за участие в първа фаза на Втората Световна война в 33-и Свищовски полк през 1944 година. „По това време свищовският полк изпълнява охранителни функции на турската граница, но веднага е отзован и изпратен да се включи в Брегалнишко- Струмишката операция в Македония“, обясни пред БГНЕС о.з. полк. Валерий Янков, който е секретар на структурата на Съюза на ветераните в община Свищов.

Брегалнишко-Струмишката операция е настъпателна операция на Четвърта българска армия по време на първата фаза от участието на България във Втората световна война с цел осигуряване на левия фланг на Първа българска армия и да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от състава на група армии. Проведена от 15 октомври до 14 ноември 1944 г.

Макар и на достолепна възраст, ветеранът от Алеково Тодор Тодоров успява да си спомни някои подробности от участието си във войната.

Той и неговите другари участват в сражения в Царево село, Велес, като стигат до Скопие през декември 1944. „Спомням си, че ни смесиха с павликенчани, а две момчета от Русаля бяха с нас, като сами предложиха да направят обход на височината и за жалост, ги убиха…“, се връща назад във времето дядо Тодор. Той разказва и как съдбата решила да остане жив по една неведома случайност. По време на военни действия решил да отиде до тоалетна и в същия момент избухнала мина точно там, където бил скрит в окопа. „Като се доближих и чух моите другари да викат: „Тодора убиха!“, помислили, че съм там, и се учудиха като се върнах!“, сподели пред БГНЕС дядо Тодор.

Ветеранът от Алеково си спомня още мразовити дни и нощи, прекарани на македонска земя. Българската войска спяла под открито небе в студените ноември и декември, той и останалите редници се топлели често и с нарязани дървени електрически стълбове. В резултат на студа, много от войниците измръзнали, а на дядо Тодор измръзнали краката. По думите на възрастния ветеран, македонските партизани не ги пускали в казармите да нощуват.

След приключването на операцията в Македония, изтеглили войските обратно, а ранени и болни лекували във Военна болница в София (днешната ВМА). Там попаднал и Тодор Тодоров, който си спомня, че почти липсвали медикаменти и го лекували със…сода за хляб.

„Толкова ме боляха и бяха отекли краката ми, премръзнали, че се придвижвах със столче“, си спомня развълнуван ветеранът. Когато се прибрал в родното Алеково, майка му успяла да го излекува, като завивала краката му с прясно одрани агнешки кожи.

Тодор Тодоров произхожда от многодетно семейство със седем деца“, разказва неговата дъщеря Боряна Върбанова. Веднага след войната Тодоров получил съветски медал за участие във Втората световна война.

Получил и държавна стипендия, с която завършил съкратен курс в гимназия в София, след което завършил Агрономическия институт в столицата. Само той и брат му, който пък станал офицер, били висшистите в многодетното семейство.

Тодор Тодоров се върнал дипломиран на село и цял живот работил като агроном в Алеково. На 35 години се оженил за потомка на бежанци от Беломорска Тракия и до днес се радва на деца и внуци.

„Той е много добър човек и хората от Алеково не могат да кажат лоша дума за него“, сподели още дъщеря му. Тя призна, че баща й винаги избягвал да коментира темата на участието си във войната, тъй като много се вълнувал и очевидно му тежат тези спомени. Обикновено бил лаконичен на тази тема и трудно споделял пред близките какво е преживял. „Войната е нещо ужасно, мирът е най- ценното нещо за човечеството. Но там, на бойното поле, страх няма, изпълняваш командите и тръгваш след заповед!“, обобщи той.

През годините дядо Тошо, както топло го наричат в Съюза на ветераните в крайдунавския град, е получавал и други юбилейни медали от българската държава. Самият той и до момента членува в структурата на съюза и редовно плаща членския внос.

В първата фаза на Втората Световна война се включват и други доброволци от Свищовско, разказва още секретарят на организацията на ветераните Валерий Янков, който пък е бил част от инженерни войски от свищовския полк. „В първата фаза на войната нашите воюват в Македония, но имали много премеждия. Тогава българската армия воюва срещу войските на принц Ойген. Сръбските партизани са искали съдействие от българските войски, най- вече техника и са ги спирали на отделни рубежи“, разказва о.з. полк. Янков.

Срещу Четвърта българска армия се отбраняват части от 22-ра германска пехотна дивизия. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на българската армия. Първоначално Четвърта армия (от 30 октомври вече командвана от генерал-майор Асен Сираков) има в състава си само Пета пехотна дунавска дивизия, но в хода на бойните действия са й придадени Седма пехотна рилска дивизия и Втора конна бригада. Предвижда се съдействие и от югославския Брегалнишко-струмишки корпус.

Свищовският полк участва и през декември във военните действия, когато след първата фаза войниците се прибират обратно в България. Валерий Янков добавя и любопитна подробност около участието на мъже на Свищовско във войната. „“Група войници от село Хаджимитрово обаче напускат фронта и се прибират, но ги обявяват за невъзвращеници и веднага ги съди военен съд. Тогава им поставят условие да се включат във втората фаза на войната, като ако оцелеят, няма да бъдат наказани. Част от тях обаче загиват по бойните полета, а други стигат до Марибор, Словения и се завръщат на родна земя като герои. Те са наградени и с медали за храброст от Съветския съюз.

Днес едва четирима от ветераните, участвали във Втората световна война от Свищовско са живи. Освен дядо Тошо, жива е ветеранка, която е била медицинска сестра по бойните полета и живее в Свищов, ветеран, който живее в село Морава и д-р Воев, който живее в София. /БГНЕС