Тодор Тодоров е 18-годишен, когато се записва като доброволец за участие в първа фаза на Втората Световна война в 33-и Свищовски полк през 1944 година. „По това време свищовският полк изпълнява охранителни функции на турската граница, но веднага е отзован и изпратен да се включи в Брегалнишко- Струмишката операция в Македония“, обясни пред БГНЕС о.з. полк. Валерий Янков, който е секретар на структурата на Съюза на ветераните в община Свищов.
Брегалнишко-Струмишката операция е настъпателна операция на Четвърта българска армия по време на първата фаза от участието на България във Втората световна война с цел осигуряване на левия фланг на Първа българска армия и да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от състава на група армии. Проведена от 15 октомври до 14 ноември 1944 г.
Макар и на достолепна възраст, ветеранът от Алеково Тодор Тодоров успява да си спомни някои подробности от участието си във войната.
Той и неговите другари участват в сражения в Царево село, Велес, като стигат до Скопие през декември 1944. „Спомням си, че ни смесиха с павликенчани, а две момчета от Русаля бяха с нас, като сами предложиха да направят обход на височината и за жалост, ги убиха…“, се връща назад във времето дядо Тодор. Той разказва и как съдбата решила да остане жив по една неведома случайност. По време на военни действия решил да отиде до тоалетна и в същия момент избухнала мина точно там, където бил скрит в окопа. „Като се доближих и чух моите другари да викат: „Тодора убиха!“, помислили, че съм там, и се учудиха като се върнах!“, сподели пред БГНЕС дядо Тодор.
Ветеранът от Алеково си спомня още мразовити дни и нощи, прекарани на македонска земя. Българската войска спяла под открито небе в студените ноември и декември, той и останалите редници се топлели често и с нарязани дървени електрически стълбове. В резултат на студа, много от войниците измръзнали, а на дядо Тодор измръзнали краката. По думите на възрастния ветеран, македонските партизани не ги пускали в казармите да нощуват.
След приключването на операцията в Македония, изтеглили войските обратно, а ранени и болни лекували във Военна болница в София (днешната ВМА). Там попаднал и Тодор Тодоров, който си спомня, че почти липсвали медикаменти и го лекували със…сода за хляб.
„Толкова ме боляха и бяха отекли краката ми, премръзнали, че се придвижвах със столче“, си спомня развълнуван ветеранът. Когато се прибрал в родното Алеково, майка му успяла да го излекува, като завивала краката му с прясно одрани агнешки кожи.