Местното облекло за празника, обличано от младите невести е много красиво, най-традиционни са т. нар. „атлазени фустани”, оцветени в свежи цветове-предимно зелено, убито или сламено жълто, има ги и в лилаво, розово, алено и винено червено, все свежи пролетни цветове.
Има разлика между „фустан” и „фустанела”. Фустан е женска дреха с ръкави, а „фустанела”-без ръкави.
„Атлазените фустани” се носят от булки, които са се задомили най-много преди година, на главите си те слагат шарени шамий, донесени като армаган от мъжете, пътували по търговия по света. Към празничния „атлазен” костюм задължително се поставя престилка, позната като „ален прескутник”, обяснява Тодева.
Тя си спомня още, че навремето в Банско преди настъпването на Великден, масово се посещавала черквата „Света Троица”, обикаляла се по няколко пъти, за чест на банскалии, за това, че живеят в това селище на възрожденци, има се разрешавало да се качат на 20-метровота часовникова кула, за да чуят звъна на камбаните.
„А той е уникален, различен от всички други, те са произведени от братя Велеганови в леярната им в Пловдив, към месинга е добавено сребро. За това когато на празник камбаните на църквата в Банско зазвънят-те пеят, а когато звънят по тъжен повод-те плачат. Това може да се чуе само в Банско”, спомня се още Гълъбица.
Тя завършва разказа за празничните дни в Банско с една традиция:
На втория ден на Великден с литийно шествие се отива до м. „Свети Петър”, след което с хоругви, клепала и чинкала, се минава през целия град, за да оповести Христовото Възкресение. /БГНЕС