Тристранните преговори с Швеция и Финландия за НАТО са преустановени по искане на Турция

Тристранните преговори за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО са преустановени за неопределено време по искане на Турция. Това съобщи „Сабах“, позовавайки се на свои източници.

По--рано финландският външен министър Пекка Хаависто също изрази предположение, че преговорите на Швеция и Финландия с Турция за присъединяване към Северноатлантическия алианс ще бъдат преустановени за няколко седмици.

Очакваше се трите държави да проведат преговори, които бяха започнати през август 2022 г., следващия месец.

През последните седмици напрежението ескалира, след като Турция осъди Швеция за това, че е разрешила на крайнодясна фигура да изгори копие на Корана пред турското посолство в Стокхолм и е позволила на поддръжници на терористичната ПКК да провеждат антитурски митинги.

Откакто официално подадоха молба за членство през май 2022 г., подтикнати от нахлуването на Русия в Украйна, Швеция и Финландия се стремят и борят да получат одобрението на Турция за присъединяване към блока. Турското правителство се противопоставя на присъединяването им от съображения за сигурност, а именно "укриване и толериране" на терористични групировки като ПКК и ФЕТО.

Меморандумът за разбирателство, който страните подписаха по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, предвижда двете страни да предприемат конкретни стъпки за справяне с посочените опасения, да засилят репресиите срещу терористични организации и да депортират хора, заподозрени в престъпления, свързани с тероризма.

През последния месец обаче публичната подкрепа в Швеция за терористични групировки от страна на симпатизанти повишава напрежението между двете страни - действия, за които Анкара многократно е предупреждавала, че ще застрашат процеса на членство на Стокхолм в НАТО.

Скандалният протест в средата на януари в Стокхолм, при който чучело на президента Ердоган беше обесено за краката пред сградата на кметството, особено влоши преговорите, като точката на кипене беше съботното изгаряне на Корана.

Турските официални лица отдавна критикуват западните си колеги, че остават безразлични и подхранват крайнодесни идеологии, особено в страни като Обединеното кралство, Франция и Германия, в които живее значително мюсюлманско население. Повечето експерти обясняват запазването на антимюсюлманския расизъм с "упадъка на либералната демокрация" и правителствата, които "инвестират по-малко в борбата срещу ислямофобията" и дори "нормализират" реториката. Демонстрациите от миналата седмица в Швеция и Нидерландия, освен че предизвикаха протести, осъждащи широко разпространената толерантност към подобни престъпления от омраза, също така породиха опасения, че ислямофобските инциденти в Европа могат да се увеличат, ако не бъдат овладени още в самото начало. /БГНЕС